Николай Флоров Може ли българската армия да защити България от Русия? Не, разбира се, особено в ролята си на нещо като обозния контингент на НАТО. На България й е нужна армия от 100,000 души, съвременна, подвижна, хирургически точна тактически и стратегически. Но тя може да разкървави носа на Русия в съюз с непосредствените ни съюзници от НАТО – Румъния, Сърбия, Гърция и Турция.
Положението е уникално за цялата история на Балканските народи – никога от времето на Херодот (6 век преди новата ера) Балканите не са имали шанс да бъдат отбранявани с общи въоръжени сили.
Не може да бъде негативен аргумент участието, да кажем, на турската армия в защитата на Балканите от външни на НАТО агресори. Такъв аргумент, специално по отношение на България, би бил крайно глупав и би демонстрирал архаичното мислене на всеки, закърмен с руската военна доктрина на противопоставяне на всичко европейско. Тази доктрина от векове разделя също балканските народи като използва православието и панславизма. От друга страна закостенелите щампи на българското мислене по отношение на Турция са последица от десетките години на комунистическа враждебност – нещо, което не трябва да бъде вписано в образа на съвременна европейска България.
Не може да бъде негативен аргумент и участието на Сърбия в обща Балканска защитна доктрина. Последното парадиране на сръбската армия пред Путин би трябвало да се разглежда като доста евтин комплимент към самолюбивия московски самодържец. В това отношение Сърбия има, за разлика от България, много убедителен прецедент като далеч по-пресметлива и сметкаджийска държава, а именно факта, че тя безцеремонно изрита Сталин в задника и обърна политиката си напълно към Запада. И докато България губеше живота си в кошмара на култа към личността и подлизурството на българските комунисти, стотици хиляди сръбски гаст-арбайтери поддържаха бюджета на държавата в един изключително труден момент за континента. Няма съмнение, че сърбите ще проявят прагматизма си и друг път, така както го проявиха чрез бързото размонтиране на мини-империята Югославия и ориентирането им към Европа.
И не на последно място, икономически силна България с модерна армия минава през нейната енергийна независимост чрез диверсификация и обща Балканска енергийна мрежа, тоест Балкански общ пазар в границите на ЕС. Да прибавим към тази диверсификация и неизбежните реформи в съдебната система, без които не може да има демократично устойчиво общество. Темпото на тази диверсификация е бавно, по Бойковски, а от него зависи и НАТО. Затова и държавният секретар на САЩ Джон Кери идва в България.
Отворените граници на Балканите могат само да вбесяват човек като Путин, оценяван като кръстоска между Петър Първи, Ленин и Чингиз Хан.
В съединението е силата.