И зад малката БДЖ-революция се усмихва #Кой

Как липсата на визия за развитие на регионите увеличава гетата все повече, а там знаем #Кой се чувства най-добре

• 
  
  Иван Бедров

Нарочно ли си организираха всичко това около БДЖ? Липсата на разумно обяснение обикновено тласка към конспиративни теории. Как така тръгваш към рязко съкращаване на разходи (т.е. намаляване на линии и служители), без да имаш пред себе си анализ за очакваните последици от действията си? Как така за няколко дни обръщаш позицията си на 180 градуса и продължаваш да я караш постарому, като наливаш огромни суми на данъкоплатците в бездънната яма? Какво печелиш от това, че настройваш хиляди хора срещу себе си и подаваш жизненоважна сламка на давещите се опозиция и синдикати? И след като вече си го допуснал, защо не продължаваш по избрания първоначално път?

Очевидната версия

На повърхността случката изглежда така: финансовият министър затяга дисциплината и това принуждава Министерството на транспорта да предприеме дълго отлаганите болезнени мерки. Не личи управляващите да са имали сериозно намерение да реформират БДЖ, по-скоро се вижда паническо и първосигнално посягане към това, което най-лесно може да се отреже. Това обаче засяга лично твърде много хора, които и без това се събират на едно място – гарите, т.е. няма нужда от допълнителна енергия за протест. Те вече са заедно. Към тях се присъединяват кметове, депутати от БСП, синдикални лидери и миниреволюцията е готова. И когато нямаш конкретен отговор на въпроса какво се случва след спирането на влака Х и каква алтернатива си готов да предложиш на гражданите, тогава единствената посока остава отстъплението.

Конспиративната версия

А може би е било и така: Управляващите са били наясно, че обявената по този начин реформа на БДЖ ще предизвика точно такава реакция. Още в началото са знаели, че въпросните 40 милиона не са проблем и рано или късно ще ги осигурят. Сега обаче имат шанс да се снимат заедно с народа, да се вслушат в него и да го защитят от студенокръвните счетоводители, които настояват за икономическа логика и в железниците. Така си намират оправдание да не реформират БДЖ, компанията продължава да загнива и се приближава към своята дълго отлагана смърт. Активите се обезценяват, някой ги придобива, а по оголените маршрути се появяват автобусите. #Кой точно има водещи позиции в този бранш е част от темата, но не заради това #Кой присъства в заглавието.

Любимата версия на #Кой

Най-вероятно обаче е станало следното: И неизпипаният щурм за реформиране, и тънките сметки за предварително планирано отстъпление, и страхът от масираната реакция, и облизването за бъдещи икономически и политически облаги и много други неща са част от реалността. В управлението има много хора с много и различни интереси, а най-удобна за всички тези интереси е липсата на дългосрочна визия и воля за следването й. Може да го наречем слабост, може да го наречем и глупост.

Само един пример: в предизборната програма на ГЕРБ има отделна глава за „преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България и периферните региони“. БСП дори обещаха агенция за Северозапада. Преди седмица пък икономическият министър Божидар Лукарски съобщи, че се планира „създаването на специализирана агенция за съживяване на икономиката в Северозападна България“. Точно този регион се оказа най-потърпевш от обявеното спиране на влакове. Управляващите казват, че губещите линии трябва да бъдат закрити, опозицията казва, че данъкоплатците трябва да продължат да субсидират губещите линии. Нито в едното, нито в другото има поне грам идея за развитие.

Липсата на обща визия за развитие на регионите в страната, противоречията между действията на едната и другата ръка на управлението, късогледството и нежеланието за поглед отвъд най-близките избори - т.е. липсата на политика, води до превръщането на все повече територии от България в гета. Комбинацията между глупост и крадливост увеличава зоните на бедност, несигурност и изолация. После властта се изземва от местни мутри, които разпределят и хляба, и сигурността. Затова и вече не е изненада, че партията на #Кой печели все повече гласове точно в гетата – независимо дали са квартали с циганско население в градовете или села с българско население в Северозапада.

Когато човек е притиснат до стената да иска малко хляб, малко сигурност и един влак дневно, тогава той няма да пита защо не разследвате #Кой открадна 4 милиарда от КТБ, защо проспалите грабежа ръководства на БНБ и КФН стоят непокътнати и защо харчите парите на данъкоплатците неразумно и непрозрачно. Този човек няма как да го убедите, че злото е в прогнилата съдебна система и трябва да се започне от там, за да има не само справедливост, но и хляб, и сигурност. Заради всичко това не е задължително #Кой да е в основата на разигралата се миниреволюция. Има кой друг да върши глупостите. #Кой просто е доволен.