Путиноманията в Русия се разраства неудържимо

            Интересни събития наблюдаваме в Русия. Тамошната преса ни информира, че ръководителите на регионите на Северо-Кавказкия  федерален окръг спонтанно са се заклели във вярност към Владимир Путин, като в съвместно заявление те декларират своята безусловна поддръжка на неговата вътрешна и външна политика. Обзети от верноподанически плам местните регионални ръководители потвърждават за сетен път, че връщането на Русия към пътя на устойчивото и приемственно развитие е станало възможно единствено като резултат от избирането му за президент.

           Като човек с навици да търси зад външните изяви първопричината за тяхното проявление си зададох елементарния въпрос – кое мотивира тамошните старейшини да демонстрират тази своя подкрепа към сюзерена.  А когато тя идва от най-проблемния регион на федерацията, фактът става знаменателен. Някой беше казал – когато търсите причините за едно или друго събитие, потърсете парите. А с парите в Русия я закъсаха здраво. В резултат от падането на цените на нефта и гърчовете на рублата федералните власти обявиха, че бюджетното финансиране на регионалните програми ще бъде орязано с минимум 10%. И тъй като в Русия много често наблюдаваме реакции, противоположни на здравия разум, ето ви примера. Пример, който боде очите със своята нелогичност. Вместо да търсят отговорност от правителството и от държавния глава за това драстично намаляване на федералното финансиране, местните власти се прехласват от политиката, довела до този печален факт.

            В заглавието споменавам за Путиномания. Де да се изразяваше тя само в това. Във вестник „Коммерсант” тече конкурс за най-хвалебствено слово за държавния глава. И за да не съм голословен, ето ви пример:

            „Нашият президент аз мога да считам за баща на моето семейство. Харесвам Владимир Владимирович. И като мъж, и като политик. Но на първо место той за мен е президент. И т. н.”

          А за да не си мисли някой, че такова благородно дело, като окупацията на Крим е дошла от Господа – ето какво мисли по въпроса Председателя на Държавния съвет на Крим  Владимир Константинов. „В каждом своем действии мы понимали, что за нами стоит Владимир Владимирович Путин — великий лидер великой страны. Для меня большая честь быть с ним в команде. Сегодня мы стали частью этой команды. Мы, крымчане, не подведем.” Някой да продължава да твърди, че Русия няма нищо общо със случилото се в Крим?

            Питам се, до къде ще стигне тази безмерна любов към този, който за нормалния свят е фосил някакъв от миналото. Вярно, фосил, но какъв! Та ние го видяхме, как литнал на делтапланер показваше пътя на едни клети жерави да се приберат у дома. Горките птици! Щастливи в нещастието си да не могат да се ориентират в този сложен свят. Стига, че си имат Путин, та да им укаже правилната посока.

          А спомняте ли си, как този самодържец сложи всички държавни глави в джоба си, като се снима гушнал един грамаден усурийски тигър в мощната си прегръдка. После се оказа комай, че котката била упоена и в несвяст, но внушението е повече от прозрачно. Вижте, дори и животните признават величието и непобедимостта на нашия човек. А когато благоволи да иде за риба, на въдицата му се закачат приказни чудовища от рода на над двадесет килограмови щуки.

            И все пак безумието има край. Дори и когато то се изявява като Путинофилия. Предусещам, че този край ще е позорен. Или най-малкото зрелищен.