Николай Флоров
Когато сегашният премиер ББ ви прави майтапи за жена президент, всеки от нас трябва да се запита какво точно има предвид: дали да «сложи» жена, дали се майтапи със сегашния президент или – отгатнахте – дали не иска да сложи сам себе си.
Имаме си премиер-загадка: страх го е да изкаже дори и едно мнение за Русия; страх го е да обсъжда публично всичко, което неговите правителствени реформатори правят; пред очите ни разместванията в енергийния сектор стават с глобален трясък; без американска намеса той нямаше и да разбере доколко България е важна за бъдещето на континента. С други думи, континента се пренарежда абсолютно радикално, териториално и политически, но той... си трае.
За никого не е новина да кажем, че това е един некомпетентен държавник с пошло чувство за хумор. Той знае това, затова и не коментира. Неговата мъдрост се изчерпва с мълчание по най-важните проблеми, което той замазва с плитки майтапи. Това е мъдростта на профана.
Ние трябва да се примирим с успокоението, че можеше да е и по-лошо. Такъв човек е най-идеалната формула за безпроблемен цъфтеж на съдебната комунистическа мафия – нещо като селския идиот, без който селото няма нищо какво да покаже.
Ако до тук не сте разбрали, че това е горе-долу портрет на самата България, значи че сте чужденец и имате нужда от допълнителни обяснения.
По-любопитно е обаче дали този човек лелее амбицията да стане и президент. Откак той намери за нужно да «сложи» Плевнелиев за президент измина много време. От тогава Плевнелиев еволюира до неузнаваемост. Това е почти единствения човек, който може да балансира идеологически пред света жалката слава на България като русофилска държава – позициите му са безкомпромисно проевропейски, той е наясно каква неандерталски примитивна заплаха за нас е Русия и няма никакви съмнения за евро-американското бъдеще на България. Такива позиции Европа не е чувала от България от 1944 година, особено факта, че някой в тази страна може да има мнение, и то независимо от Русия!
Но... иначе известния с голямата си уста на Бойко мълчи. Ние можем да му простим липсата на подходящо образование и комунистическите клишета, набити и още неизтрити в мозъка му – в света са известни и много по-тежки случаи. В случая обаче - да повторим, се върти амбицията му да стане и президент.
Усетил силата и възможностите на президентската институция, Плевнелиев едва ли ще е хрисимата и неизвестна на никого фигура, която ББ «сложи» за президент. Напротив, конфликтът между двамата изглежда неизбежен. В тоя контекст подмятането за жена президент може да се разглежда като ранно сондиране за Бойковото собствено пробутване или далечен намек, че Плевнелиев не му харесва.
Няма причини защо Плевнелиев да не се кандидатира за втори мандат. Особено след унизителните за страната цели два мандата, подарени от българите на един самопризнат сътрудник на ДС като Гоце Първанов. А зад Плевнелиев, според слуховете, играе важна режисьорска роля жена му. Ако тя е главния фактор за неговата забележителна еволюция, то тя би трябвало да е първата кандидатка за жена президент, и то не такава, която Бойко да «сложи».