ЖЕНА-ПРЕЗИДЕНТ

На 21 януари 2015 Хилъри Клинтън, съпругата на бившия президент на САЩ Бил Клинтън, беше на посещение в Канада. В беседа пред препълнена аудитория ($300 вход)  в университета на град Уинипег тя беше запитана ще се кандидатира ли за президент, на което за отговор тя разигра следната сценка:

«Един ден Путин, още като премиер след като беше президент, се обръща към себе си и пита: «Владимире, как мислиш, можеш ли отново да станеш президент?»

И сам си отговаря: «Ами да, аз мисля че мога.»

Смях в залата.

«За да изберем президент – казва Хилъри към залата – ние минаваме през съответен процес!»

По този начин тя деликатно избягва отговора. Да шибне с камшик Путин обаче не й е за пръв път – тя беше една от първите, които видяха фашисткото копие в агресията на Путин в Крим.

Въпросът за една жена като президент на Съединените щати не е стар, но не е и толкова нов. И никак не е прост: в един свят, доминиран от мъжки идеи и структури, не е лесно да си представим една жена начело на такава държава.

В САЩ има нещо като неписана програма за бъдещо избиране на президент-католик, президент-жена и президент-негър. Две от тия очаквания вече са изпълнени – Джон Кенеди беше католика-президент, а Обама е негъра, и то с два мандата.

Първата жена, за която се заговори сериозно като за възможен кандидат, беше Джийн Къркпатрик, посланичката на САЩ в ООН. Къркпатрик (починала в 2006) беше известна като особено изявен антикомунист и особено ценен съветник по външната политика в администрацията на Роналд Рийгън. Ето едно нейно мнение за демокрацията: «Демокрацията не само изисква равноправие, но също и несъкрушимо убеждение в стойността на всеки отделен човек, който по тоя начин е равноправен. Опитът ни от връзки с други култури ни учи не само че хората имат различни убеждения, но че те също така търсят смисъл и виждат себе си като част от света и Бога».

За социализма тя казва следното: «Като чета социалистите-утописти, научните социалисти, германските социал-демократи и социалистите-революционери – без значение дали на френски или английски – аз стигам до заключението, че почти всички, включително дядо ми, са се напъвали да променят човешката природа. И колкото повече мислех за това, толкова по-добре виждах, че такива усилия са осъдени на неуспех. Затова и обърнах вниманието си повече към  философия на политиката и все по-малко на социализъм от всякакъв тип».

Пред която и да е жена, кандидатка за президент на най-влиятелната страна страна в света, стои и едно от основните й задължения, ако не и най-важното – да бъде главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ. Като пример да споменем само морската флота на САЩ, която има повече бойни единици  от първите 13 най-големи флоти в света, взети заедно.

Не е нужно да споменаваме, че е изключено една жена-президент на САЩ  да взима решения сама. Силата на американската демокрация е преди всичко в силата и независимостта на нейните демократични институции.

Това е главната причина, поради която сравнение между българската и американската жена в политиката е неуместно и ненужно. Дори и за въображаем кандидат за президент, българката е предмет на подсмивчици и плитки майтапи – нещо като височайше мъжко благоволение.

По стара комунистическа щампа, в България доминира отношение към жената като към артикул  на партиен  отчет. Статуквото – това е БКП. Днес партията пази статуквото, а женичките? Хм, те са ни добрички, щом слушкат!

Затова и известният ни като  «на-два-строя-метреса» премиер обича да ги «слага» за президентки, гарнирани с подсмивчици. Българката едва сега започва да отвоюва себе си от партийно отредения й един ден и да покаже себе си в останалите 364 дни на годината.