Войнишкият мемориал и младите архитекти

Малко за позицията на т.нар. „млади архитекти“, които говориха от името на „младите хора, под 30 години“.

Колко ли имена на нереализирани млади архитекти са изписани по плочите на войнишкия мемориал?
Нереализирани – заради изпълнението на гражданския си дълг.
Момчета на по 19-20 години, които са загинали преди да имат възможността да станат архитекти, скулптори, чиновници, преди да бъдат напълно зрели хора.
Колко ли художници, членове на вече 120-годишния съюз на художниците са били част от тези полкове?

Не трябва ли всяка една гилдия да се погрижи за най-напред за паметта на своите загинали членове – журналисти, архитекти, художници, писатели, артисти и т.н.

Какво е уважението на тези гилдии към загиналите им предшественици – нито ги знаят, нито се интересуват, нито дори осъзнават това.
Има свободен достъп до архивите и би било добре всяка гилдия да е запозната с тази статистика преди да се противопоставя на връщането на войнишкия паметник. И имат добър пример пред себе си – докторският паметник!

Пред тези факти няма никакво смирение и преклонение. Има силна проява на интелектуална арогантност – т.е. „ние сме архитекти/художници, ние нямаме памет, но разбираме, ние сме експерти, ние сме творци, ние имаме свободно мислене, ние определяме“.

В своя защита казват – не сме срещу възстановяването на паметните плочи, но не в този вид, не на това място, не сега, а в позицията си младите архитекти от група „Град“ дори наричат мемориала „гробища в центъра на града“.
Реално нямат отношение към мемориала, нямат градивни предложения, а само бясна съпротива срещу възстановяването му.

Трябва по-бързо да свикнат с мисълта, че на това място ще ги има паметните плочи.
И е по-добре да вложат енергията си за запазването на паметника „1300 години България“ на друго място щом толкова го ценят. А защо да не помогнат и със знанията и компетенциите си за качественото възстановяване на войнишкият мемориал.

Те трябва да отстъпят от позицията си за великата художествена стойност на „1300 години България“ и за честта на проф. Старчев.

Няма алтернатива ние да отстъпим пред паметта на нашите деди.