Поклон и простете за това, че все още не сме изпълнили своя дълг !

Поклон пред жертвите на комунистическия режим ! Пред есетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите). Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. Пред Хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите. Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес. Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си мъчениците на България. Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.