Няма да тръгна да ви разстрелвам

Не е за учудване, че и днес смирение няма. Няма смирение у наследниците на тези, които три пъти докараха страната до фалит и два пъти я предложиха  за 16-а съветска република. Тези, които тормозеха българи да се наричат македонци и тепърва да учат новия си „майчин” език. Що за перверзна гордост е тази – да се отказваш от национален суверенитет.

Но не е ли това в съзвучие със способността да се разхождаш из София с дрехите и обувките на разстреляните от тебе хора. Разстрелът – по заръка на държавата, която чувстваш по-родна от собствената си. „Оправдать никого не следует.” Така навремето от Москва заръчал този, когото някои наричат „вожд и учител на българския народ”. По какво ли учител. Може би по национално предателство. За други - родотстъпник и отцеругател.

Двама от трима живи президенти отдадоха почит на жертвите на комунизма на 1 февруари. Ако беше жив първият демократично избран президент на България, вероятно и той щеше да е там.

Мислиш си, че дъно няма, че вече е ударено. Но не би. Те пак са с държавата, която ни „освободи”, за да стъпи трайно на земята ни и да се разпорежда господарски. Те пак са с държавата, която се разгневи от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Те пак са с държавата, която подтикна след това Сърбия да ни нападне. Те пак са с държавата, която не одобри обявяването на българската независимост през 1908 г. Те пак са с държавата, чиито кораби обстрелваха Варна по време на Първата световна война.

Те пак са с нея и днес. Когато тя си присвоява чужди територии. Когато краят на агресията й не се вижда. Сдържаше го, докогато  Янукович все още беше президент на Украйна и докогато службите гледаха на Майдана като на дивеч за отстрелване.
 
Днес Янукович и БЕРКУТ ги няма. Има го заместителят-подстрекател, дежурен „освободител” на повикване, дори да не си го търсил. Иначе на 1 февруари 2015 Българският антифашистки съюз избра днешният ден, за да протестира срещу "войната, НАТО и американското присъствие в България".

Привърженици на същия антифашистки съюз издигнаха лозунги "НАТО вън, България няма да застане срещу Русия" и Je suis Donbas.

Изборът ни е между челобитно русофилство и връзка с цивилизования свят, който изисква само правила и законност – без челобитие.
 Излишно е на „осъзналите”, че са Донбас,да се напомни, че в необявената срещу Украйна война, за година жертвите са над 5000. Жертви на всекидневен държавен тероризъм.
 
17-те жертви в Париж са еднократен отвратителен акт, който светът осъди. Ден след ден в Украйна загиват неизживели живота си хора.  Случващото се там означава всеки ден в офиса на „Шарли Ебдо” да нахлува някой и да раздава „възмездие”, защото е изконно обиден от това как възприемат „правото” му да дерибейства.

Наистина не разбирам „несъмшарлитата” – дори между слалома им да защитят цивилизованото си антишарлитство срещу доказалото се зло.
„Je suis Donbas”, нахлуха ли у вас? Или нещо друго ви активира.
Лично вие активирате само стомашно-чревния ми тракт.

Но няма да тръгна да ви разстрелвам.

Това е ваш патент.