«ДА СЕ ВЗИРАШ В ПЪПА СИ»

Когато на последните си лицемерни изявления пред БТВ Станишев заяви, че една партия (визирайки неговата) «не трябва да се вглежда в пъпа си», си казах: «На тоя доказан негодник вече не му идва и правилния превод на чисто английско клише: “to gaze at your navel”. Преводът трябваше да бъде от сорта «да безделничиш» или «партия на нарцисистите», тоест БСП като наследница на БКП.

Ако някои са забравили, да напомним – БКП означава Българска Комунистическа Партия. От 1989 това име звучи грозно, зловещо и престъпно, така че тази нарцисистка партия придоби набързо ново име – БСП.

Ето затова и става дума, а именно че по традиция тази партия за цялата си история не е била нищо друго, освен нарцисистка. Накарайте който и да е от нейните новогримирани лидери, накарайте и старите ако щете, да ви кажат кога в цялата си история тази партия е била партия на народа. В устата на тая партия думата «народ» означаваше работниците и селяните. Работниците обаче бяха жалък и нищожен процент от населението на земледелска България. В такава България ги постави на власт Червената армия.

Земледелска България не беше тяхна. И днес не е. Селяните ги мразят. Те никога не са били комунисти. Българите никога не са имали какъвто и да е афинитет към нейните довлечени от СССР идеи.

Статистиките за партийното членство в БКП преди 1944 са смехотворно малки. Нещо повече, след началния наплив на ентусиазирани лапни-шарани започва да се забелязва и едно особено явление:  не те пускат да напуснеш партията. С други думи, ти напускаш, даваш си членската книжка, но те не я приемат. Напротив, сърдят ти се, правят се на обидени, а в някои случаи ти излиза солено и го считат за враждебен жест. Така бройката на така наречените комунисти си остава висока за десетки години.

Ръждата на цинизма отдавна беше прояла структурите й: хората ги лъжеха, а те лъжеха хората. Така и днес този наследник на баща си счита, че е поднесъл «искрено и човешко извинение» за възродителния процес. Така и днес в България той защитава Русия, а в Брюксел гласува за санкции срещу нея.

Всъщност, ако иска да му повярваме, да иде пред паметника на жертвите на комунизма, да коленичи и да иска извинение пред нацията. Той може да получи извинение, но не и баща му.

Колкото до партията му, тя не е в състояние да се дистанциира от криминалното задкулисие, олигарсите и режисурата на тайната Държавна Сигукрност. Какво общо може да има един такъв сбиртък с моралния дълг да твориш добро? Това е политическия баласт, който те не могат да изхвърлят през борда и се самозалъгват с монопол над  леви идеи, които много други партии лесно и с готовност включват в програмите  и дейността си.

Така стигаме до най-важната характеристика на този социалистически празнодумец – това е един политически онанист, епитом на  безсмисленото съществуване на неговата партия. Съдете сами по бездънната мъдрост на думите му: «БСП трябва да се занимава с обществото»!!!,  или «Една партия трябва да е обществено полезна»!!!