Защо не можем да решим проблема с Банско

На 22 септември 2002 г. Лондон стана свидетел на най-масовата демонстрация в историята на страната. Над 400,000 души излязоха да протестират срещу заплахата на правителството да забрани лова на лисици, който се практикува само от 30,000 души.

Тони Блеър, министър председател по това време, беше обещал да внесе закон за забрана на лова, но в същото време не искаше да се противопостави на масовото недоволство.

В един от хилядите разгорещени телевизионни дебати, традиционен лейбърист не издържа и викна: "не разбираш ли, че всичко е заради миньорите", имайки предвид правителството на Маргарет Тачър, която две десетилетия по-рано смаза профсъюзите и остави много миньори без работа. Сега левите си го връщаха чрез лисиците.

В крайна сметка, когато популярността на Тони Блеър падна заради войната в Ирак, той се реши да забрани лова. Ловът стана жертва на войната в Ирак. Но само донякъде. Англия, страна, в която законите се почитат и спазват, създаде закон, който просто не се спазва. 

Конфликтът постепенно се поуспокои, защото класовите разделения, в тази типично класова битка, се поизгладиха, Маргарет Тачър вече я няма, а обществените напрежения разделят страната по други линии. Ловците си ловуват, полицията с досада отхвърля исканията на активистите да следи дали когато едно куче убие лисица, това е спонтанен акт на кучето или намерение на ловеца (има такова разделение в закона) и вече никой не се занимава с нещо, което преди дванайсет години раздели страната на две.

Защо разказвам тази история? Защото

понякога разгорещените спорове за нещо, се оказват, че са за нещо съвсем друго

Острият хроничен конфликт около строежа на втори кабинков лифт в Банско попада в тази категория. Той е като спор за това дали земята е триъгълна или квадратна. Няма как да стигнеш то смислено решение.

Принадлежността ти към единия или другия лагер се определя от това дали караш ски, дали имаш хотел, дали даваш стая под наем или продаваш кебапчета на пистата.

Другият, дори по-силен фактор, който разпалва враждата е презрението, което различните страни изпитват едни спрямо други. Става дума за класово презрение, подобно на това с английския лов на лисици. Почти всеки, с когото съм говорил по този въпрос (а това са всички страни въвлечени в него) презират някого от острещната страна.

Всички спорещи имат някакво основание за позициите си

Досега обаче ровенето в законите и договорите и тяхното изпълнение не е дало ясен отговор кой точно е прав. Едната причина е, че и законите, и договорите са несъвършени и неясни, да не кажа неграмотни, и в голяма степен непригодни за решаване на проблема на Банско.

Играта за това кой е прав и кой е крив няма никакъв шанс да свърши ако не се промени рамката, в която този спор се води.
 
Трябва да си дадем сметка поне за три неща:

Първо: Пирин е общо притежание. Той не е на банскалии, не е на Юлен, но не е и на Зелени Балкани, на софиянци, на вестник Дневник или на което и да било министерство или туристическа агенция. Пирин попада в икономическата категория на commons (нещо като обществена собственост, макар не съвсем). Затова за казуса Банско е необходимо обществено съгласие.

Второ: Трябва да приемем факта, че в Банско и около Банско вече са построени много безобразно грозни и неадекватни хотели, които ако не бъдат използвани попадат в друга икономическа категория - блокирани активи (stranded assets). Много хора са се подмамили и никой няма решаваща вина за това. Различни хора и фирми имат по малко вина, по малко глупост и по малко естествена човешка алчност, за които никой не може да бъде радикално обвиняван.

Трето: Всички разумни хора искат да превърнат Банско и Пирин в нещо, което е ценно за повече хора

Но никой не иска да отстъпи, от страх да не би да загуби позиция в дълбоко заинатения конфликт.

Факт е, че различни хора, които общо взето смятаме за почтени, имат много различни възгледи по въпроса за Банско. Това поставя Банско в различна категория от казуси като КТБ или Южен Поток например.

Така ще бъде и занапред. Докато изтече концесията на "Юлен". След това неразбирателството ще продължи. И винаги ще има една група, която твърди, че другите са мошеници и една друга група, която твърди че първите са глупаци. А също и мошеници. И разни други групи. Добронамерените наблюдатели ще въртят глави насам-натам и ще повтарят: и ти си прав, и ти си прав, и ти също си прав.

Това, което най-вероятно ще стане сега е правителството просто ще тласне решението напред, втори лифт ще бъде построен, то ще си поеме негативите от своето решение, но те ще бъдат компенсирани и забравени след 6 месеца. От гледна точка на електоралната аритметика, това ще е разумно решение, защото онези, които ще се зарадват на лифта, ще са повече от ония, които са категорично против.

Добро решение ли е обаче това? Построяването на втори лифт няма да реши основния проблем – това че

в България няма обществено съгласие за това как да се използват планините

(А също и черноморското крайбрежие.)

Само решаването на този по-широк въпрос може да доведе до стабилно решение на казуса Банско и на всички останали, не до такава степен емблематични, но сходни случаи.

България има нужда от широк дебат и ясно обществено съгласие за принципите на устойчивия туризъм. Само на основата на подобно съгласие спорът за Банско ще звучи смислено. Без него настроенията ще се определят от класови разправии, спорове за хотели и шкембеджийници, упреци за дребни далавери, роднински връзки и достъп до медии.