Минска нощна музика в Пут-мажор

И друг път съм имал сгода да пиша за така наречените победи или загуби в политиката и не само в политиката. Повдига ми се, като чета и слушам как Путин бил победил, а Меркел била загубила. Или обратното. Сякаш някой знае какво ще се случи в бъдещето и какво ще отсъди някога историята за това предстоящо бъдеще. А ако някой толкова пък напира да знае още днес мнението на историята, желая му късмет. Има много мъдри люде – и западни, и руски, и наши, които вече написаха достатъчно смислени анализи, дано те помогнат на по-припрените и любознателните.

Моята скромна задача е друга – да привлека за кратко вниманието на читателя върху поведението и зле прикритите послания на чудовището, което днес властва над Русия. Към някои натрапващи се впечатления от дейността или бездействията на чудовището. Към някои неизбежни логически изводи за същността на чудовището. И целта ми е скромна: колкото повече хора у нас, а и навсякъде по света, престанат да тънат в илюзии за природата на чудовището и за практиката на чудовището, толкова по-голям ще е цивилизационният натиск върху него, толкова по-реален ще е шансът на човечеството да се отърве от него. От Путин.

Някой помни ли договореностите от Минск-1? Бъдете уверени – скоро ще забравим и витиеватите точки от Минск-2. Не е зле обаче да запомним някои „подробности” от вчерашния нощен маратон, защото в тях, в детайлите, е истината.

Да уточня: изреждам ги не по важност. То е очевидно.

Първо. Нравственият урод, който подлага на тежки изпитания света, е в чудесно настроение. Многочасовият маратон ни най-малко не уморява кагебисткия спортен мъжкар. Той буквално се хили, забавлява се, очите му блестят от самодоволен присмех към всички и всичко. В тях лесно можем да прочетем израза на самодоволното самолюбуване, характерен за всяко чудовище, което все още не е с пранги на краката, белезници на ръцете и не е затворено в стоманена клетка до края на дните си.

Второ. Кагебисткото морално джудже не само се забавлява вътрешно, но вече си позволява и да се майтапи дървеняшки дори когато преговаря за война и мир. Уж преговаря. Нощта срещу четвъртък не била най-хубавата в живота му, сподели с тревожното човечество мачото от „Лубянка”, хвърляйки милиони руски домохазяйки и просто патриотки в родолюбиви сексуални блянове. Ох…

Трето. Духовният лилипут от Кремъл, водещ кръвопролитна война в сърцето на Европа, най-откровено ни се подиграва – вече и словесно. Той бил „нашият покорен слуга”, този убиец. За мнозината, които имат дори бегла представа за порядъка на мирозданието, отдавна е повече от очевидно, че чудовището е покорен слуга единствено на господаря си, когото ние, хората, отколе наричаме княз на мрака, за да не споменавам другото му име. А слугите му наричаме чудовища.

Четвърто. Безсърдечният изрод от КГБ вече най-спокойно се гъбарка с целия свят, гледайки ни, без да мигне, с плувналите си в ехидно лукавство очи, че той бил гарант на мира, че той не бил страна във войната, че той просто е географска жертва на тази ужасна гражданска война между украинците. И едва се сдържа да не прихне. Да, смешно му е. Там, на североизток, уродите често ги досмешава, видят ли кръв. На тях, гарантите на мира, на тях, слугите на гражданския мир, много често им е било и продължава да им е смешно – и на иначе сериозния Ленин, и на учения веселяк Сталин особено, и на оня шегаджия Хрушчов, и на идиота Брежнев, и на незабравимия алкохолик Елцин. Сега и на дребосъкът с празната душа. Веселието в Кремъл явно е част от онова неуловимо нещо, на което му викат „трети Рим”.

Пето. Няма Крим, няма руски войски в Донецк и Луганск, няма хиляди цивилни жертви, няма свален самолет на малайзийските авиолинии с десетки и десетки погубени крехки детски животи… Няма и няма. Понеже духовният инвалид от „Лубянка” знае, че ние умираме от страх, понеже на свой ред знаем, че той притежава едни такива продълговати зелени играчки, много и всякакви играчки, които злостният човекомразец обича да ни показва на парадите си. Страх ни е, защото ние вече знаем и още нещо – че той е чудовище. Помните ли един клип с Боб Дилън? Думите на песента му бяха написани на отделни картони и той ги показваше за кратко, преди да ги метне настрани. Оригинално. Точно така си го представям изверга от Кремъл (да ме извини любимият ми Боб Дилън): държи ухилен наръч жълти руски картончета, където полуграмотните кагебисти са му написали с печатни букви „Майдан”, „Крим”, „Донецк”, „Славянск”, „Боинг”, „Луганск”, „Мариупол”, „Дебалцево” – а кикотещото се чудовище, напявайки си „хороша страна моя родная”, хвърля ли, хвърля човешките съдби, сякаш са опаковъчни картони…

Шесто и последно, макар че има още много. Парите! Абсолютно съм убеден, че моралният урод и честит руски милиардер, е напълно наясно какви пари прахосва залудо човечеството само и единствено заради него. (Отделен въпрос колко отиват за другите идиоти под него.) И вероятно това „прахосничество” го изпълва със заслужена според него гордост. Със съзнанието за изключителност – включително доларова. Жалко е, че няма как да се сметне колко милиарда долара или евро е загубил светът във войната в Украйна, колко милиона са дадени само за подготовката и провеждането на срещата в Минск, колко милиарда още ще бъдат изхарчени занапред, за да се предостави на хилещата ни се гад възможността да ни се хили още и още. Богат е светът, милиардите с лопата да ги ринеш…

Толкова. Извънредно тежко е да се пише за чудовищата.

Исках просто да споделя, че трябва да сме нащрек. Защото чудовището е в чудесно разположение на не-духа.