ЛИГАВЕНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВНИК

Англичаните имат една поговорка: FAMILIARITY BREEDS CONTEMPT, което на български означава БЛИЗОСТТА ПОРАЖДА ПРЕЗРЕНИЕ.

Често на кола в Америка ще видите залепен на бронята така наречения BUMPER STICKER с някоя мъдрост, на който пише като предупреждение NOT TOO CLOSE, I HARDLY KNOW YOU.

Спазването на етична дистанция е част от елементарните отношения с дълга традиция в Европа и Америка.

Точно обратното ще видите в държането на българския държавник, в случая на Бойко Борисов. Видяхме го с ръка през талията на Хилъри Клинтън, с ръка през рамото на Меркел, Берлускони му мереше с педи гърбината, а с Цецка Цачева  въпросът с близостта беше дали всъщност не беше обмен на феромони.

Въпросът пак се свежда не само до възпитанието, но и до така дефицитния индивидуализъм в комунистическото общество, където понятието ЛИЧНОСТ беше смачкано в калта на колектива. Това стадно чувство за овча близост си беше типична характеристика на съветската пошлящина, която българските комунисти с всеотдайна готовност усвоиха до съвършенство. Българо-съветската дружба беше изпъстрена с прегръдки и целувки, демонстративно братски и то между мъже, често в устата – нещо като комунистически етикет за държавническо държане.

Веднъж докопал свободата си, българинът видя много ясно че това отношение между хората смърди отвратително, че това е чуждо на природата му. Дойде време за разграничение на индивида от принуждението на колектива. Там беше и силата на марксизма, а именно колектив от свободни индивиди доброволно допринасящи за общото добро. Такова нещо  никога не беше постигнато, защото индивидуалната личност беше смачкана.

Но ето днес пред нас виждаме един държавник като Бойко Борисов да се лигави при всеки случай, където интелектуалната му недостатъчност се мъчи да компенсира липсата на индивидуалност.

Но да бъдем честни – това е най-характерната черта и на всеизвестния Гоце Първанов. Ще го видите с неговата особено сладникава усмивчица в най-предпочитаната от него компания - на Путин или някой друг руски велможа. Той (Гоце) обича това – в такава компания той се усеща привилегирован или нещо като член на елитен клуб.

Това си е характерно за цялата комунистическа прослойка без изключение. Проблемът е че проявяват упорито лигавенето си с всички останали. Както и на всеки царски инфант, някой от свитата на все още посягащите към властта комунисти би трябвало да ги посъветва да си наемат учител по етика и елементарна дипломация, иначе такива като Бойко Борисов пораждат не само недоумение в некомунистическия свят, но и оставят впечатлението за замразени в късния си пубертет креатури или преминали през институции за хора със забавено развитие.

Естествено, заради тях такова ще е впечатлението и за цялата нация.