Левски, Христос, българщина и племенни особености.

Предговор : Филмът не ме вълнува, нито касае, нито засяга поради причини, които не ми се споделят. Той обаче ми припомни за нещо, написано на 20 февруари 2007 година, точно, ама точно преди осем години и което засяга тъкмо случката с филма.

Написаното е в две части, пуснал съм ги в www.ivoberov.blog.bg , тогава още нямах този сайт.

Първата част е тук –http://ivoberov.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/02/20/levski-hristos-bylgarshtina-i-plemenni-osobenosti.45463

Ето я :

Левски, Христос, българщина и племенни особености.

...Той е чист, честен, неподкупен, безкористен, смел, всеотдаен, умен, скромен, добър, обаятелен, прекрасен и “така нататък” както би казал Юлиан Вучков. Той притежава всички възможни човешки достойнства. И няма нито един човешки недостатък.

Всъщност такъв човек няма. И не може да има

Но той не е човек.

Той е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нещо повече от идол.

Той е бог. Племенен бог.

На 19 февруари с всичките му речи, славословия, отдаване на почит, поднасяне на венци и цветя, падане на колене, тържества и ритуали, Левски се превърна в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, пред когото се прекланя племето, а не нацията. Племе, което се прекланя пред бога, не пред националния герой.

За своя племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му трябва да знае. Пък и не иска да знае.

Всяко знание за Левски би го принизило. Всяка представа за Левски като човек би отнело от божествеността му.

То затова са толкова малко българите прочели биографията на Левски от Захари Стоянов - най-добрата биография, въпреки неточностите. За племето са достатъчни измислиците на Иван Вазов. Слуховете, преданията и представите. Представите най-вече.

За племето е достатъчно да си представя и да вярва / основателно или не няма значение/, че племенният бог е обичал всеотдайно племето си. Че е живял е за него. Че е страдал за него. Че се е жертвал се е за него и е загинал за него, подобно на Христос, който се жертва и загива, за да изкупи греховете на човечеството. И племенният бог възкръсва също като Христос. Един бог не може да умре. И племенният не може.

Затова Левски ще живее вечно. В сърцата на българите, разбира се.

“ Жив е българският бог” – както се пее в една съвременна рок балада.

Но има все пак, съществена разлика между племенния и християнския бог.

В продължение на векове християнските първоучители се мъчат да въздигнат Христос над племенния юдейски Бог. Да го направят всеобхватен. Вселенски. Католически и екуменически. Общочовешки. Всечии.

И успяват донякъде. Но не съвсем. Не и в България. Защото, нали, нашият Христос си е православен. Той е Христос на нашето си славянско племе. Техният Христо си е друг някакъв Христос. Те са еретици, както ги определи един нашенски миропомазан умник.

Цели векове богословите се опитват да обяснят защо един вярващ християнин би трябвало да се отъждествява с Христос. Да Го приема в себе си. Да Го носи със себе си. Да бъде като Него. Да Му заприлича.

Да Му заприлича, за да повтори подвига Му. Не чак до кръстните мъки. Колкото му стигат силите. Да се напъне малко или много. Колкото може. Да преодолее звяра в себе си. Да повтори христовата доброта. Което вече си е нравствен подвиг, макар и малък.

А ето вече няколко години подред полуграмотните шамани на българското племе правят точно обратното. Непрекъснато натякват, че Левски е наш, наш и само наш си, а не всеобщ. “Наш си е – казват те - но не е като нас и не е един от нас “. И ние не сме като него. И не бихме могли да бъдем. Защото той много над нас. Той е велик и недостижим. Най-великият. Свръхвелик, ако такова понятие е въобще е възможно.

Това повтарят племенните шамани вече години наред. И племето одобрява поученията ми. Участва в шаманските ритуали.

Защото има нужда от племенен бог.

Племенният бог е удобен. Уютен.

Почитта към племенният бог прикрива една много мъничка наглед, много битова и много нашенска си, българска хитрост. Хитрост, която от своя страна прикрива една мъничка наглед, много битова и много нашенска си, българска подлост...

Ето тук…http://ivoberov.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/02/23/levski-shamanite-hristos-i-aborigenite.46351

и втората част

Левски, шаманите, Христос и аборигените

Защото има нужда от племенен бог.

Племенният бог е удобен. Уютен.

Почитта към племенният бог прикрива една много мъничка наглед, много битова и много нашенска си хитрост. Хитрост, която от своя страна прикрива една мъничка наглед, много битова и много нашенска си подлост...

Подлото бягство от отговорност. Духовната леност, мързел и нечистоплътие.

Ние не можем като Левски. Той е титан, той е бог, той е велик, а пък ние сме мънички, нищожни, жалки и въобще такива едни никакви. Няма защо да се напъваме и да се стараем, защото и без това нищо няма да постигнем. Нахалост само ще се бъхтем и напиняме. Ще си останем такива, каквито сме. Алчни, зли, завистливи, подли, користни, подкупни, себелюви, суетни, неблагодарни, страхливи и жестоки. Защото нямаме неговата сила. Хора сме, нали, не богове. Българи сме. Някой от нас по-големи, други по- малки, други съвсем малки, има също и средни, по-средни и още по- средни. Освен това истински, по-истински, по-малко истински, съвсем истински, не съвсем истински, или пък направо лъжливи.

Това е класацията /Подредбата на българите по величие/.

И при цялата аборигенско преклонение пред Левски, при цялото недомислие, суета и повърхностност на подредбите /класациите/ по величавост, племенно-родовите вълнения, през изминалата седмица от подмолите на обществената памет беше измъкнато нещо забравено и добро.

...

Прекъсвам, защото продължението ще напиша във вестник "Седем". Това е политически седмичник. Излиза в сряда. Понякога в него има добри писания.

Следговор : Вестник „Седем” вече отдавна не излиза, продължението не намерих и не помня какво е това „забравено и добро, измъкнато от подмолите на обществената памет” Сори.