СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК ТУРСКИ!

Българските турци вече имат прекрасен пример за подражание и той не е нито Местан, нито Доган. Той е Октай Енимехмедов.

За никой български турчин не е тайна, че Местан и Доган са комунистически слуги и предатели на турското население в България. Всички до болка знаем, че това предателско поведение превърна турците в послушни овци и (което е още по-лошо) за двадесет и пет години се мъчи да обезличи вината на комунистическата Държавна Сигурност за т.н. «възродителен процес». Самите тия думи са гавра с турската общност в България. Те показват до каква степен човешките права на българските турци са били пълна безсмислица за комунистическата власт.

Тук става дума за отношение към хора, които не само са избрали България за свое отечество, но и с нищо не са били по-различни от многобройните етнически групи в страната.

Мирното съжителството между тези групи в България е особено характерна черта на българското общество. През бурните години в края на 19-ти век да предпочетеш да останеш в България въпреки че си турчин и да не заминеш в Турция е показател, че вживяването на тия хора в тъканта на България е неоспорим факт.

Един дегенерат от сорта на комунистическото ченге Сидеров не може да определя, нито да заповядва, накъде ще обърнат днес гласовете си българските турци. Нито това могат да направят Местан или Доган. От българските турци днес се иска да дадат пример чрез свободата си на политически избор, а не  сляпото си доверие на такива турски политически манипуатори, които правят неизмерими услуги на днешните комунистически наследници, противно на цялата дискриминационна и омразническа политика на тодор-живковизма.

В българската история има много примери на мирно и градивно съществуване между турци и българи, което е впечатлявало преминаващите през България чужденци. Затова днес не хващат  дикиш евтините манипулации на старата комунистическа Държавна Сигурност.

Рано или късно, извратената практика на възродителния процес трябва да бъде поставена на подсъдимата скамейка и виновните за това да бъдат наказани. За това се искат повече осъзнати турци, чиито живот в България не е с единия крак в Турция, а с другия в България или да позират колко са горди че са турци.

Искат се хора от сорта на Октай Енимехмедов с чувство за цената на свободата както на българи, така и на турци. Искат се хора със свободно изразена политическа воля. Ако за такава воля българските турци още не са узрели, то те поне биха могли да помогнат с гласовете си на Октай Енимехмедов, чието желание е да влезе в парламента като депутат.