Пол Родерик Грегъри, http://clubz.bg
Европа и САЩ я предават, като не й дават оръжие
Мобилизирани украинци участват в сражение срещу сепаратистите в Донецка област. С такива сили Украйна трудно ще се пребори с руската агресия. Снимка БГНЕС
Целта на Путин е да разруши НАТО. Макар нахлуването на Русия в Украйна да е неотменима част от тази стратегия, това е само интермедия, само прелюдия към главното събитие. Ако Украйна реши да спре да се сражава, НАТО, Европа и САЩ ще трябва да се оправят сами. "Приятелите" на Украйна трябва да решат - искаме ли Украйна да се сражава за нас или сме готови да се сражаваме сами за себе си? За да избегнат това, те трябва да дадат на Украйна средствата да се защитава сама.
Родилните мъки на Украйна през миналата година ми напомнят "Смъртта на Иван Илич" на Толстой. Лев Толстой разказва покъртителната история за бавната смърт на богат руски глава на семейство. Малко преди края му неговите близки и приятели желаят смъртта му, за да не чуват повече как той страда. Подобно на това "приятелите" на Украйна - Европа и САЩ, като че ли приветстват кончината й под формата на "дипломатическо решение", като жертват целта й да стане независима държава, ориентирана към Запада. Ако можехме само да премахнем Украйна от пътя ни като Иван Илич, можем да се завърнем към всекидневния ни бизнес и да се надяваме, че г-н Путин е удовлетворен.
Може да звучи грубо, но вече знаем, че "дипломатическото решение" на Европа, както е формулирано в споразумението "Минск-2", призовава Украйна да предостави на сепаратистите марионетки правото на вето при определянето на бъдещето на страната, докато Украйна трябва да плати цената на издръжката на умиращия Донбас, а границата с Русия остава отворена, докъдето ни стига погледът. Какво получи Украйна в замяна? Крехко примирие, което се нарушаваше още преди да бъде обявено. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд все още се надяват "Минск-2" да действа дори след като пълномащабното нападение на руските сили, заграбили още земя, стана възможно заради тяхното неосъществено споразумение за прекратяване на огъня.
На мястото на Украйна аз бих могъл да отстъпя Донбас и Крим де факто, но не и де юре. Русия няма да ги отстъпи при настоящите условия. Нека Донбас (или тази част, която Русия в момента владее) бъде проблем за Русия и сепаратистите, с който те ще трябва някак си да се оправят. Не позволявайте на самообявилите се негови лидери да диктуват украинската политика. Когато му дойде времето, Донбас може да се върне обратно. Бих оставил значително количество редовна войска да защитава останалите украински провинции, които сега мразят Путинова Русия още по-силно. Ясно ми е, че Одеса, Киев, Запорожие и Лвов бързо ще сменят самоназначилите се московчани, когато те дойдат да провъзгласяват нови народни републики. Кой знае? Ако активните бойни действия спрат, може би дори Барак Обама ще започне да доставя оръжия за отбрана. Бива го да размахва юмруци след боя.
Украинските власти, които както и преди ще контролират 80 на сто от територията на страната, биха могли след това да се съсредоточат върху реформите, които революционерите от Майдана справедливо поискаха. Украйна трябва да се вслушва внимателно в съветниците по реформите от ЕС, но да не таи напразни надежди, че скоро ще я приемат в ЕС, който се страхува да не разстрои Путин. Европа и международните институции трябва да осигурят финансовата подкрепа, необходима на Украйна, поне като един вид репарации за това че я изоставиха на студа.
Ако Украйна успее да обедини всички украинци, на Путин ще му се наложи да си има работа с враждебно настроен и въоръжен народ, който може да причини на руската армия огромни загуби, ако тя се опита да се придвижи по-навътре на украинска територия, но вече без подкрепата на мита за "гражданска война", водена от патриотичните антикиевски милиции.
Ако Украйна реши да спре да се сражава, какво ще се случи с Европа и САЩ? Ако Путин мисли рационално, Източна Европа, балтийските държави, Южна Европа и Арктика ще заменят Украйна като лесна плячка. Като се има предвид боязънта и нерешителността на Запада и липсата на военна сила и воля, Путин ще се опитва да напипа слабите места.
Ако Европа има късмет, Путин може да насочи вниманието си първо към Молдова, Грузия, Азербайджан и Казахстан, като даде на Европа малко време да си отдъхне. Ако Европа и САЩ обръщаха внимание на изявленията на Путин и неговата пропаганда, те щяха да забележат, че Украйна в действителност не е враг номер 1 на Русия. По-скоро това са Европа, НАТО и САЩ. Както казва Путин, Украйна е просто един "чуждестранен легион" ва лошия Запад, който унизи Русия, наруши обещанията си и тайно се готви да нападне руското отечество.
Ние знаем, че Путин е изключително последователен. Той непрестанно повтаря за предателството на НАТО, САЩ и ЕС от речта си в Мюнхен през 2007 г. Защо да променя тона си сега? Ако Европа и САЩ са врагове, те трябва да бъдат разрушени независимо от това какво става в Украйна. На фона на сриващата се икономика и безпрецедентната корупция на Путин му трябва външен враг, с когото да се бори, и победи, с които да се перчи. Без тези неща режимът на Путин е в опасност.
Ако европейските и американските експерти смятат, че руски военни действия срещу държави от НАТО са изключени от Член 5 на алианса, нека помислят още веднъж. На Русия й трябва само да разпали други "граждански войни" например в балтийските страни, като се възползва от рускоезичното им население. Всички ще бъдат объркани от хибридната война на Русия. Коя европейска държава ще се позове на Член 5, докато Путин уверява света, че това е поредната злополучна гражданска война, а той е само един зрител.
Европейските и американските съюзници на Украйна я предават, като не й предоставят средства, с които да се защити срещу това, което вече е признато като редовна руска армия. Украйна след "Минск-2" вече знае рамките на неприемливото дипломатическо решение, което Европа и САЩ ще приемат. Защо да водиш война на гигантска цена, като губиш живота на толкова много хора и пари, за да се биеш от името на тези, които са те предали?
Опитът на Запаса в Близкия изток, Афганистан и Африка се свеждаше до неуспешното търсене на надеждни съюзници, готови да предоставят свои войници, на които може да се разчита. В 45-милионна Украйна Западът намери такъв съюзник, на когото парадоскално отказва да даде средства да се защитава, докато въоръжава съмнителни съюзници в Сирия, Ирак и Либия.
Меркел, Оланд и Обама да се замислят какво ще стане, ако Украйна напусне бойното поле и те трябва да разчитат на себе си. Те ще имат две възможности - финландизирана Европа, танцуваща по свирката на Кремъл, или лошо подготвена Европа, която се опитва да даде отпор, но шансовете й за победа не са големи.
Какво ще избере тя? Ние знаем отговора на пацифистка Европа. Стика само Путин да заплаши със своето тактическо ядрено оръжие, и краката на германците, французите, холандците и италианците ще се подкосят. Не търсете САЩ за помощ, докато на власт е нерешителният Обама. Вие сте оставен да разчитате на себе си.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Авторът е американски журналист, работещ за сп. "Форбс", откъдето препечатваме статията. Той е специалист по националната и международна политика и икономика.