От "Вулгарно" до "Кой е следващият" (български реакции за убийството на Немцов)

http://www.dnevnik.bg

"Няма да забравим, няма да простим". Граждани, подръжници, представители на опозицията, посланици отдават почит на мястото на разстрела на Борис Немцов в Москва.
Фотограф: Sergei Karpukhin

Разстрелът на руския опозиционен лидер Борис Немцов в петък вечер в Москва на метри от Кремъл е водеща новина в руските и българските медии днес. "Дневник" ви предлага първите реакции на български аналазитори, които следят Русия, войната в Украйна, а някой от тях са се познавали и лично с убития Немцов.

Политолотът Деян Кюранов пред "Дневник":
Вулгарно - и разстрелът, и реакцията на Кремъл

Вулгарно! И самият разстрел - в гърба, под стените на Кремъл - и заплашителните думи от Кремъл след това. Да наречеш това "провокация" значи, че дори да не си поръчал убийството, бързаш да спечелиш от него. Така действа властта в остра ситуация, която иска да изостри още повече. Безогледно. Не й е важен интересът на Русия, а само нейният собствен, моментен интерес. И ще очаква да й благодарим, ако утре не разстреля едно траурно шествие. Това е лумпен-политика.

Политолотът Огнян Минчев в личния си профил във "Фейсбук":
Нова Русия на Немцов беше пълна протовоположност на криминалния проект за "Новорусия"

Борис Немцов не се страхуваше да живее според убежденията си, по мярката на идеите си за една нова Русия, свободна, хуманна - достоен член на общността на свободните народи. Нова Русия на Борис Немцов беше пълната противоположност на криминалния черносотнически проект за "Новорусия", който изправи като врагове един срещу друг единокръвни братя. Немцов открито и ясно говореше - в Русия и навсякъде по света - истината за днешния политически режим в родината си. Не излезе в емиграция, не се скри, отказа да се примирява и да се страхува от силните на деня, които имат власт, но нямат морална легитимност.

Немцов имаше свой принос в създаването на постсъветска Русия през 90-те години на 20 век. При всички укори към епохата на Елцин, това бе едно десетилетие, в което в Русия се дишаше свободно - за първи път от много векове. Бог да прости Борис Немцов! Невинно пролятата му кръв ще натежи върху везните на историческата отговорност, която днешния режим в Кремъл неизбежно ще трябва да поеме, когато и да се случи това.

Социалният антрополог Васил Гарнизов във "Фейсбук":
Убиха и Немцов. Кой е седващият?

Убиха и Немцов. Кой е седващият?

Да добавя нещо лично: Животът ни е срещал на няколко пъти. Първият през 1997, когато той беше вицепремиер, а преговорите за доставките и цената на газта между България и Газпром бяха зациклили. После - по време на преговорите за нефтопровода "Бургас - Александропулис". Третият път, май през 2005, вече в опозиция. Имаше стил, общуваше с лекота, търсеше взаимно изгодни решения.

Беше убеден, че връзките между България и Русия са окупирани от леви сили и че трябва по-активно сътрудничество и изграждане на лични връзки между десните.

Експертът по сигурността Николай Слатински във "Фейсбук":
Владеещият цялата власт Путин носи и цялата отговорност

Убийството на Борис Немцов би трябвало поне с мъничко да разтърси руското общество и да го накара да се замисли.

Толкова крещящо очевидно е, че в Русия се случват опасни промени.

- Отказ от парламентарна демокрация и замяна с автократична демокрация - управление на автократ, който "оформя" решенията си с формални демократични процедури на послушни парламентарни марионетки.
- Липса на опозиция.
- Смачкване и смазване на гражданското общество.
- Засега сравнително мек (но удачна ли е тази дума днес?) култ към личността на Путин.
-- Великоруски шовинизъм.
- Външна политика с нарастващи прояви на агресия към съседни държави.
- Пълзяща реабилитация на Сталин и неговите методи.
- Жалки опити да се "възкреси" мумията в центъра на Москва (самото й запазване 26 години след падането на Берлинската стена е грозна ментална перверзия.)

За всичко това и аз пиша през последните години. А ме обвиняват в русофобство... Аз и русофоб!? Българските путинофили досущ като огромна част от руснаците смятат, че Русия и Путин, патриотизъм и подкрепа за действията на Путин са еквивалентни неща: казваме Русия, разбираме Путин, казваме Путин, разбираме Русия... При еднолично авторитарно управление, осъществявано чрез силовите структури и пропагандата на водените на каишка официозни медии, винаги съмненията и подозренията, обвиненията и отговорността сочат към едноличния авторитарен Вожд.

Затова нека никой путинофил у нас не се сърди и не обявява международното положение, гришата и кишата за това, че острието на възмущението и потреса е насочено директно към Путин. В държава, в която има един-единствен лидер, който де юре и де факто еднолично владее властта и е поставил под пълен контрол всички властови инструменти и е събрал в юмрука си и четирите власти, не може да бъде другояче.

Владеещият цялата власт носи и цялата отговорност.

P.S. В този дух, разтревожен от процесите в Русия, написах вчера следното: Като автократ, все повече използващ демократичните процедури откъм формалната им страна – да се имитира демократично утвърждаване на волята му, той изтегли своята позиция в крайна популистка и националистическа позиция. И понеже е типичен авторитарен лидер без идеология (не е нито ляв, нито десен, прави това, което укрепва властта и богатството му – неговото и на ръчно управляваната от него олигархия, като не се притеснява от това, че в Русия социалното разслоение вече надмина дори това в САЩ), той постоянно, когато изтегли политиката си в по-крайна позиция, той е принуден да надбягва, да надминава себе си в още по-крайна позиция. И като че ли няма механизми в Русия, чрез които нещата да се балансират и да завръщат политиката към центъра – защото няма реална опозиция, всъщност няма никаква опозиция, и защото гражданското общество постоянно е задушавано в прегръдките на властта или репресирано от силовите структури и съдебната система.

Всеки следващ политически ход на Путин е все по-краен, все повече популистки и по-националистичен от предходния. Путин сам надбягва, надминава себе си по популизъм и национализъм. Защото няма коректив. Защото не иска да има коректив. Защото не допуска да има коректив.
А понеже чисто житейски той е в своята есен, може би ще започне да разбира колко самотна и неблагодарна за живеене е есента на авторитарния вожд…

Коментарът на бившия посланик на България В Москва Илиан Василев може да прочетете тук.
Още реакции и всичко за убийството - в специалната тема на "Дневник".