СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ

(За да придадем на тази случка по-голяма достоверност, да припомним на любезните читатели че в 1976 година на витрината на ресторант «МОСКВА», точно до РУСКАТА книжарница на булевард «РУСКИ», се мъдреше следния призив: «Да превърнем 100-те Ленински дни в дни на високо кулинарно майсторство!)

Средновековие. Събитието става в среднолвековното феодалство на Тодор Живков. Осми клас, час по български. Учителката е извадила пред класа най-голямата зубрачка, която се превъзнася да рецитира стихотворението «Москва» на Христо Смирненски. В една от кратките паузи когато тя поема дъх, загледана в далечината и нагоре, едно от момчетата пръцна и целия клас го чу. Падна голям смях. Декламацията спря, учителката се изчерви и с гневен глас го изгони от класа. После го привикаха в учителската стая, държаха му конско и искаха да разберат нарочно ли го е направил.

Човека едва се отърва да не го изгонят от училище.

А аз сега си мисля: ето вече сме се измъкнали от средновековието и сме нагазили твърдо в капитализма. Децата не рецитират вече «Москва», но сега, мине-не мине,  има «дни на Москва». Какво би станало ако някой шумно пръцне докато, да речем, другаря Сидеров се захласва да описва новите военни успехи и бизнес-инициативи на Москва пред беловласата публика от самотни партийни амазонки и  червени бизнесмени, тоест пред една цяла генерация от ченгета и някогашни захласнати рецитаторки на стихтоворението «Москва»? А ако отпуснем въображението си можем да допуснем и друга възможност: какво би станало ако цялата зала пръцнеше едновременно? В края на краищата, сега дори няма и кой да ги нахока.

Пак в тая насока, какво би станало, ако цялата нация пръцнеше едновременно? Гарантирам ви, че руско-съветския посланик щеше да изхвърчи нон-стоп  с възможно най-благоприятния попътен вятър от София до Москва.