На #Кой е нужен премиерът Борисов?

Убийството на руския опозиционер Б. Немцов под стените на Кремъл и упоритото мълчание на българския премиер по този печален повод затвърди усещането на мнозина у нас, че Борисов пречупва своите политически действия през страха си от Путинския режим и неговата пета колона в България. Всички европейски и световни лидери поднесоха съболезнованията си на близките на Немцов и същевременно изразиха своя гняв от кървавото насилие над опозицията в Путинска Русия. Но не и Борисов. Мълчи и старата и новата руска агентура в България в лицето на БСП и Атака. Смълчани са и част от десните партии като структурата на бившата комунистка М. Кунева-Пръмова и безличното СДС. Единствено ДСБ и донякъде ДПС не се „снишиха, докато премине бурята”.

Българският премиер, който иначе е твърде словоохотлив и с готовност „плещи” по всевъзможни незначителни теми е мълчалив и по други сериозни проблеми. Никой не знае какви мерки ще предприеме за откриването и наказването на виновниците за ограбването на КТБ. Не е известно мнението му за съдебната реформа и изобщо каква политика ще следва в борбата с корупцията. Не е ясно и как ще реформира енергийния сектор и особено как ще намали опасната за националната сигурност енергийна зависимост от Русия. Никой не е чувал и не знае каква е позицията му за руската окупация на Крим, която представлява фрапантно нарушение на действащото международно право. Премиерът не обелва и дума за руската военна агресия против Украйна.

Мълчанието на премиера по значими теми е комбинирано със задкулисни договорки с петата колона, до които Борисов прибягва, за да не го свалят от власт българските путинци. Такова впечатление създава необяснимата му подкрепа за директорите на специалните служби назначени от правителството на Орешарски. Сговор с путинската агентура в България прозира от решението на Борисов да забрани проучванията на шистов газ и нефт на наша територия. Премиерското решение се оправдава със загриженост за българската природа и в ход е мащабно баламосване на публиката с екологични аргументи. Сигурно е обаче, че откриването на собствени газови и нефтени залежи е могъщ лост за решаване на редица политически и икономически проблеми в България, в т.ч. свеждане до минимум на разложителното руско влияние и отстраняване задълго от властта на проруските сили. Приятелско намигване към Москва е и намаляването на военния бюджет и блокирането на превъоръжаването на българската армия със съвременно западно оръжие, което в условията на днешната руска агресивност намирисва на саботаж и предателство.

Същата нееднозначност Борисов демонстрира и във външно-политически план. На думи той е лоялен съзник на НАТО и ЕС и при всеки възможен случай демонстрира своята близост със западните лидери. Зад кухата му евроатлантическа фразеология обаче се крие готовност да обслужи руския интерес в ущърб на българския и западния. Именно Борисов подписа споразумението за строителството на  „Южен поток”, знаейки много добре, че подготвя поредния грабеж на България и нарушава европейското законодателство. Тази двулична политика не може да заблуди никого и не е случайно, че Борисов все по-дълго са заседява в София.

Политикът Борисов е проекция на човека Борисов. Няма защо вече да бъде премълчавана неговата интелектуална и управленска немощ. Незнаещ, неможещ, притежаващ тодорживковски манталитет той не е способен да проведе радикални реформи, които да измъкнат България от блатото на политическото безвремие и икономическата нищета. Липсва му кураж да се противопостави и да поведе решителна битка с проруските сили, които над 70 години тормозят българския народ.

Затова премиерстването на Борисов е безмислено за българските граждани. То е от значение за самия него, тъй като задоволява вечно възбуденото му его и мегаломанския му нагон да се окичи с всички важни постове у нас – софийски кмет, премиер и президент (каквато несъмнено е следващата му цел). Много доволни от неговото пребиваване във властта са и разни „библиотекари” от УБИТ, „нефтохимици”, „газовици”, мастити мутри и разбира се, техния кремълски покровител.

Крайно време е българският народ да разбере, че Б. Борисов не е решение, а част от тежките проблеми на България.