ЛЮБОВ И РАЗДЯЛА

«Две сърца се знойно любят,

Старо-харо ги дели.

Дали времето си губят,

или бог ще се смили?

Европа, тази майка-мащеха, Западът и това проклето ЦРУ  раздели две сродни души, една за друга родени, една за друга сгодени: Сидеров и Кобзон.

Няма вече кой да ни попее  с мужишки акцент и балкански фалцет, заедно, «Хей Балкан ти наш» и «Моя България».

Каква трагична съдба! Каква гореща любов

Сдвоена с  позлатената благословия

На московския валия!

Ще издържи ли нашия самотник, или както се казва в песента:

«Стига ти порти прескачах, мари,

Стига ме псета лаяха,

стига ме псета лаяха, мари,

че ми потури скъсаха!»

ДНК ще остане самотен и необичайно тих без единия от двамата влюбени. Дует небесен! Самотна сцена, самотна зала! Няма кой да поплаче за стари времена. Един юнак Сидеров стои там и с тъжен гласец, гледайки на Изток, си тананика с наквасени очи:

«Ален мак самотно нейде-е-е-е-е-е...»