Насред  зимата, снега и преспите имаме нужда от смях или от вдъхновение. Колкото и да не ни се иска, паднала ни се е трагикомедията,  която се точи вече 25 години и в която, щем не щем, участваме. „Не винаги е имало ток”  - заключи мъдро финансовият министър  в телевизионно интервю, увъртайки как ще си плати сметките, ако разполага с 400 лева на месец, след като вече е заявил, че образованието на децата му е приоритет и първо би заделил средства за курсовете по математика на сина му. Владислав Горанов е напълно прав. Електричество и сега няма  в много населени места, а жителите им ще трябва да свикват, тъй като отстраняването на повредите никак не върви. Най-удачният ход след въпросното интервю е Горанов да бъде изпратен в село Рани лист примерно, където да поживее без ток, докато на свещи синът му преподава на баща си събиране и изваждане, деление и умножение. Би се получило чудесно риалити, в което таткото ще има право да напусне къщата, само когато сполучливо реши невъзможното уравнение как да разпредели четиристотинте лева. Задачата му ще се облекчи, ако министърът  се грижи за малко стопанство в двора. Очаква го здравословен живот, далеч от дертовете на заемания понастоящем пост и недоразуменията в публичните му изяви. На дърва, свещи и  със зимнина в шкафа той би могъл да ограничи разходите си значително. Разбира се, ще трябват пари за кравата, а също и за дрехи, ботуши и  транспорт, тъй като Рани лист не е известно с концентрацията на курсове по математика. Това обаче е в задълженията на Горанов, който ще трябва да реши уравнението.   

Докато се справя с математическото риалити, у Горанов  ще отпадне чувството за срам. Измъчващият го екзистенциален въпрос „Не е ли срамно един мъж на 50 години да няма 20 хиляди лева?” ще остане в миналото, тъй като в Рани лист едва ли има как да се спести подобна сума. По принцип 20 хиляди не могат да бъдат заделени никъде в България от работещите за 400 лева и овъртолени в заеми и кредити хора, но това ще бъде второ ниво на математическите задачи на Горанов и силно се надяваме той да даде отговор на въпроса „как”.  И други екзистенциални въпроси ще престанат да мъчат Горанов като този, изказан пред Бойко Борисов като мотив да се откаже от депутатското място:” Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 2000 лева и дните ми минават безсмислено. Имам две деца, мисля за трето. Как да ги издържам?”. При много по-ниска средна работна заплата на гласоподавателите от депутатската май не е добре подобни разговори да стават обществено достояние. Това, че Владислав Горанов никога не си е представял как би се справил с 400 лв. на месец е ясно, но не е особено смешно. Шегите не помагат, дори когато министърът се майтапи, че прилича на Ръсел Кроу или така го поднасяла съпругата му. На пенсионерите им е безразлично дали финансовият министър напомня на Брад Пит или Ръсел Кроу, докато си чакат коледните или великденските добавки, а някой трябва да обясни защо няма за всички.   

Малко хумор помага за понасянето на битието, стига да не води до смях през сълзи.  В  жанра на чистата комедия се изяви и Николай Бареков. Актьорските умения на Роан Аткинсън в „Джони Инглиш” не са предизвиквали толкова смях, колкото неговото интервю на английски, което радостно беше споделяно в социалните мрежи. Прочутото изпълнение на  песента „либидибидаутю” и „сомтаймс люн” на Христо Стоичков нямат толкова гледания в интернет, колкото инглиша на Бареков. „Имаме новина! Имаме новина!” – както възкликваше политикът, когато беше телевизионен водещ.  Преводът на казаното затрудни дори най-добрите професионални преводачи. „Много трудно се формулира мисъл, която не съществува”- коментира Мариана Хил. В крайна сметка се появи превод на интервюто на Бареков по повод състоялата се в Европарламента дискусия „Още един глас от свободен Иран”. За разлика от Роан Аткинсън, който разчита на мимиките, Бареков с каменно лице и сериозна физиономия изговори следното: „Да, аз съм член в делегация между връзките с ЕП  и Иран. Аз разследване неща в Иран в правителството в опозиция, знам че имаме много дълбок, много дълбок проблем в правителството в опозиция. Днес ние слушаме едно, две, три глас от Иран опозиция. МКО има много трудни очи много отдавна. Ние знаем, че МКО не съответно опозиция в този момент. Ние, мое предпочита към метод на взаимоотношение действие ЕП и Иран е баланс мирно. Днес слушаме различна история от Иран и Ирак. Това е много важно за мен, това ми е целта днес”.

Дотук с приликите на българските политици с известни актьори. Желанието на Бареков да произвежда новини очевидно не пресъхва. Добрата новина е, че отношенията в Близкия изток не зависят от езиковите му способности. Лошата новина е, че Бареков е политик от реалността, а не недоразумение, блестящо изиграно от талантлив комик във филм. Дотук и със смеха. Той е евродепутат, избран от гласоподавателите, с всички отговорности, престиж и заплата, които съответстват на заемания пост. Как комуникира с колегите си в ЕП Ники Инглиш остава загадка. Прав е Владислав Горанов, че трябва да се инвестира в образованието, а също и в математиката. Ето един въпрос без повишена трудност : ако получавате заплата на евродепутат, какви средства бихте заделили за курс по английски, за да не се излагате? Бареков очевидно няма да даде отговора. Няма и никакви индикации, че политическите му амбиции намаляват след всички скандали и сеири, които съпътстват ББЦ и БДЦ, които стигнаха до заплаха за съд за клевета. Предстои заседание на членовете на ПП ”България без цензура”, на което ще бъде представен анализ на председателя на партията за стоте дни на правителството и ще бъде обсъдена подготовката за предстоящите местни избори. „Имам готовност да запозная подкрепящите ББЦ с нова визия за нашата политическа сила, с кардинално нов подход към управлението и с план за завоюването на политическото доверие в нас” – обещава Бареков, за късмет, на български. На предстоящите местни избори ще се разбере дали той ще остане в историята като Ники Инглиша в Европарламента или ще продължи да произвежда новини.

След като Владислав Горанов и Николай Бареков  разпердушиниха математиката и чуждите езици, Вежди Рашидов ни зарадва с историята. Министърът на културата неволно даде предложение за облекчаване на учебната програма и обезсмисли преподаването на предмета само с две изречения : ”Разказвам ви как се случват нещата – много случайно, много човешко, много простичко, както и войните, и както се подписват мирните договори. Всички войни започват в леглото, винаги има жена там, и всички мирни договори на масата, когато мъжете се напиват”. Познанията по история от средното образование навеждат на мисълта, че от Хубавата Елена  и Троянската война насам са се провели безброй войни, които са започвали по други причини, но щом министърът на културата твърди така, вероятно знае повече. Зевзеци в социалните мрежи попитаха как  са се развили  историческите събития, когато в леглото е имало мъж, а  жените са се напивали на масата и предизвикаха малко смях, като се надяваха Вежди Рашидов да не се наеме сериозно да отговори. Каква е връзката между анализа на причините за войните, сключването на мирните договори и семинара „Валоризация на културното наследство, музейна политика: реставрация, комуникация и медии”, където министърът на културата е дал този пример, остава загадка. Когато иде реч за сериозни теми като валоризация на културното наследство, може би има нужда от малко разчупване на атмосферата и една подходяща шега. Проблемът е, че на част от археолозите им се плаче, когато четат, че „малко бутафория ще допринесе много за туризма”. Последното е изказване на Вежди Рашидов на среща с Комисията по култура и медии в Парламента. Част от археолозите си представят размножаване на възстановките по подобие на пернишката крепост и хич не им е до смях. Дали много бутафория ще допринесе много за туризма предстои да видим. Опасенията на експертите се състоят в това, че когато европейските средства бъдат инвестирани и  възстановките се изградят,  ще има да ги гледаме дълго време и вече ще е късно за анализи дали точното определение е „бутафория”.

Покрай изброените майтапи тези дни се случи и нещо вдъхновяващо. В село Рани лист, където Владислав Горанов никога няма да отиде, освен ако не му се наложи. Лекарка вървяла четири часа пеша през преспите, за да стигне до една от махалите и да помогне на болно дете. Продължила, след като колата, с която била тръгнала, не можела да премине през снега. Д-р Филиз Абидин от Кърджали прегледала детето на светлината на свещи и преценила, че то трябва да бъде хоспитализирано. Увила детето в одеяло и заедно с бащата се отправили обратно по пътя към закъсалата кола. „Падахме, ставахме, но успяхме.” – разказва д-р Абидин. Хубаво би било, ако видеото с нейното интервю събере повече гледания от интервютата на тези, които предизвикват смях. Иначе малко шеги насред зима никому не вредят.