ХАЛИФАТ, ИСЛЯМСКИ ДЕВИЧКИ И СЕКС

Сега, когато трите британски мюсюлманки са вече на територията на Халифата и в брачен екстаз с прегладнелите за свещен секс бойци на аллаха се носят във висините на медения си месец, да си спомним, че те имат майки и бащи, които плачат за тях във Великобритания.

Защо плачат? Дали защото са ги възпитали да са праведни мюсюлманки и да се бракосъчетават след 15 години, и то не с гяури, или защото им е мила Великобритания,  която девичките може никога повече да не видят?

Мюсюлманската общност във Великобритания, както и всяка друга в Европа и Америка, е известна с лицемерния си морал да държи жените си запердени като зад решетките на харем от 17-ти век, оправдавайки се въз основа на човешките права, създадени от самите гяури. Чести са така наречените “honor killings” когато брат или баща убива дъщеря си понеже има връзки с гяури.

Местните британци, французи или германци гледат със съжаление, палят по някоя свещичка на лобното място и живота продължава. Въпросът е как тия толкова праведни мюсюлмани изобщо са приели да живеят и работят в гяурски държави, след като враждебността им е толкова крайна?

Въпросът обаче е много по-сложен и той се свежда до дълбокия комплекс  за малоценност пред  християнската цивилизация. Неспособността на исляма да създаде своя икономика и своя модерна  индустриализация го изправя пред необходимостта да  се държи за религията като удавник за сламка  с надеждата да избегне влиянието на чужда за него култура.

Мюсюлманите в Европа и Америка живеят в гета или свои райони, гравитиращи около джамията като единствена опора на целия им живот. Страхът от чуждо влияние  ги превръща в хора, които живеят в обсадно положение. Мнозина възпитават децата си в страх от местния морал и им налагат почти затворнически надзор. Редовната практика на уредени от родителите бракове още повече засилва изолацията на поколения млади хора, затруднявайки още повече интеграцията им в обществото, в което доброволно са дошли.

Неспособни да приемат това ново общество във всичките му комплексни правила и свободи, те се крият в затворения кръг на семейството, идеализирайки появата на Халифата като едва ли не романтична проява на кристално чист ислямски идеал. В действителност нещастниците, които са решили да му се отдадат, попадат в нещо твърде подобно на комунистическо чистилище с всичките му брутални приоми.

По същество, ислямът плаща скъп данък на липсата на светска държава, в която гражданскитте права са отделени от духовните. Такава революция в ислямския свят тепърва предстои и главния изпит за нейния успех ще зависи от реформите в живота на ислямските жени и отношението към половия живот, ни повече, ни по-малко.