Николай Флоров
След главозамайващо успешния преврат на комунистите срещу самите себе си преди 25 години дойде и тяхното разочарование – сред българите те станаха трайно известни като «червени боклуци». Бузлуджа също беше превърната в боклук, така че от сега нататък с право можем да наречем всеки техен конгрес Боклуджийски конгрес.
Чуваме, че от поредния конгрес на комунистическите социалисти се носи вой на нова лакомия за власт. В цялото си разнообразие – комунисти, социалисти, живковисти, сталинисти, ленинисти, троцкисти, ДС-ари, путинисти, марксисти, социалдемократи, атакисти, АБВ-исти и всички други –исти, се носят призиви за твърда лява политика, за защита на трудещите се.
Не се казва кои са трудещите се, но това си е стара боклуджийска песен, тоест да се разделят хората на трудещи се и не-трудещи се, а от тук и «който не работи, няма да яде».
Много е вероятно под думата «трудещи се» конгресът да разбира трудещите се олигарси, всички до един десари. Кой каза, че комунистите не обичат парите, а само мечтаят за справедливо общество, в което парите ще изчезнат?
Думата «буржоазия» също отсъства от речите на боклуците на конгреса, вероятно за да не предизвика на бой надигащата се българска буржоазия, тоест растящата средна класа.
Не се споменават и имената Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин – те са станали мръсни и червените боклуци старателно ги избягват – партията повече не проповядва класов антагоонизъм, а революциите са анатема.
Пролетариатът, класическия носител на качествата на новия човек в марксизма-ленинизма, отдавна не е същия будала, когото червените боклуци да тъпчат с фантазии за светлото бъдеще.
Веднъж докопал обратно земята си, българският селянин отдавна е показал огромния си среден пръст на партията, така че «партия на работниците и селяните» се отлага до второ пришествие.
Не е ясно при така липсващите основни стълбове на комунистическата теория за какво точно се бори партията, освен за традиционната си лакомия за власт?
Все пак и комунистите са хора и ако искат да им повярваме, те трябва да отворят касите на олигарсите и да върнат всичко награбено за 25 години на народа си, да останат голи като пушки за доброто на народа, да го прегърнат и да коленичат пред него за извинение.
Обещаваме им, че ще им повярваме. Не, сериозно - ще им повярваме!