П Р О Ф Е С И О Н А Л Е Н Н Е К Р О Л О Г П Р О Ф Е С И О Н А Л Е Н Н Е К Р О Л О ГНА ЛЕНИНИСТА КОСТАДИН ТРЕНЧЕВ

Един от най-хитрите ходове на сменящата кожата си змия на живковата Държавна Сигурност след 1989-та година беше да се обязди работническата класа в България, тоест да се кастрира нейния антикомунизъм и тя да се превърне в послушен и безопасен евнух.

Костадин Тренчев направи това безупречно. За двадесет и пет години той успя да елиминира от политическата сцена българските работници като естествен противник на превръщащия се в плутокрация комунизъм.

По всички предписания на марксизма, българският пролетариат трябваше да се изправи с непримирим антагонизъм срещу комунистическите богаташи. Такава беше историческата роля на пролетариата срещу всяко богатство, което си позволява да ражда експлоатация и грабеж.

Трябва да си голям подлец и двуличник, за да неутрализираш за цели двадесет и пет години и без това послушната и политически ошашавена българска работническа класа и да дадеш на комунистическата мафия всички възможности да граби безнаказано!

Това е най-голямото постижение на господин Тренчев. Той волно или неволно е действал в най-добрият дух на ленинските предначертания. Когато вземат властта ленинските болшевики се изправят пред нуждата да реформират старото предреволюционно профсъюзно  движение. След дълги дебати Ленин налага следното определение за ролята на профсъюзите в комунистическото общество: «ДИКТАТУРАТА НА ПРОЛЕТАРИАТА НАЛАГА ПРОФСЪЮЗИТЕ ДА ЗАЕМАТ МЯСТО МЕЖДУ ПАРТИЯТА И ПРАВИТЕЛСТВОТО. ТЕ ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВАТ РАБОТНИЦИТЕ ОТ ВЛАСТТА И ВЛАСТТА ОТ РАБОТНИЦИТЕ».

Никой и досега не е измислял по лицемерна формула за обезвредяване на традиционните профсъюзи, чиято роля е била да защитава интересите на работниците, точка.

Господин Тренчев успя да направи от българските работници една послушна маса неорганизирани, политически объркани хора, чакащи благоволението на комунистическите си работодатели. Експлоатирани този път от комунистически капиталисти, българските работници бяха преметнати деликатно и то така, че вложиха труда и живота си за обогатяването на най-лакомата и продажническа класа, известна в историята до днес – комунистическата.  

Заслугата на Костадин Тренчев в тоя «мир» между трудовите агнета и червените вълци е безспорна.

ОТ НЕОПЕЧАЛЕНИТЕ