Аферата КТБ: Руската връзка - част шеста

Редно е да се запитаме на какво се дължи тази промяна в позициите и това неочаквано охладняване, ясно доловимо в контекста на крепката българо-руска финансова дружба. Едва ли някой може да се съмнява че реалните мотиви – както за сътрудничеството между КТБ и ВТБ, така и за разтрогването на финансовото партньорство помежду им – съставляват тайна, която не само е банкова. Но все пак бихме могли да си съставим поне работна хипотеза, ако се взрем по внимателно в тайните на руското банково присъстие у нас – и то разчетено в контекста на бурните вътрешнополитически събития в България през този период.

 Първата съвместна сделка на ВТБ и КТБ прехожда регистрацията на VTB Capital в България – и е реализирана през 2011 г. Малко по-късно - в началото на 2012 г., е регистриран и руския клон, оглавен от добре познати български герои на нашето време. Месеци по-късно е реализирана и втората голяма финансова сделка на българо-руските партньори – придобиването на БТК, развиваща дейност чрез марката Vivacom. В края на 2013 г. “Булгартабак” е препродаден чрез абсолютно непрозрачна сделка - на когото трябва – и най-вероятно на Делян Пеевски и Цветан Василев. През юни 2014 г. КТБ е подложена на невиждана преди институционална атака от страна на прокоратурата, БНБ и медиите, принадлежащи на фамилията на Пеевски – в резултат се срутва правителството на Орешарски, БСП губи изборите с катастрофален резултат, а VTB Capital лесно прежалва инвестициите си в КТБ, на която бива отнет лиценза, а активите – обезценени с такъв размах, че това е обезценяване струва милиарди на българските данакоплатци.

 Иначе казано: възродената “руска връзка” на КТБ е активна в периода от средата на 2011 до средата на 2014 г.. Това е и периода на нейния абсолютен банков просперитет: в рамките на тези три години нейните активи нарастват три пъти. Не е зле да си дадем сметка, че подобна експанзия е немислима, ако банката спазваше стриктно правилата на нормалното банкиране – нарастването на други банки от същия калибър и в същия срок се измерва с далеч по-ниски темпове. Тя е постижима само по два начина: като банката престъпва закона или като получава външна помощ срещу редварително договорени финансови или геополитически услуги. В случая с КТБ най-вероятно става дума за комбинация от тези две  възможности – като обаче втората се реализира в много по-голям мащаб.

 За да разберем дали и доколко е вярна тази хипотеза, се налага да си припомним хрониката на политическите събития през тези три години - и да обърнем внимание на финановия профил, който тази банка следва още от регистрацията си като частна финансова институция в началото на новото хилядолетие. Преди всичко е добре да забележим, че тя е ориентирана към инвестиции в енергетиката – и действително от един момент нататък функционира като основната банка, обслужваща енергийния сектор в България. Това се случва до голяма степен с помощта на държавата - и в периода, в който България е управлявана от правителството на Сергей Станишев. В трезорите на КТБ попадат парите на БЕХ, на НЕК, на АЕЦ Козлодуй, на Булгаргаз, повечето ТЕЦ-ове и на други енергиини гиганти. Пак в този период енергийните проекти - и в частност енергийните проекти на Русия в България, известни още и като “голям шлем”, придобиват изключителна тежест за геополитическата ориентация и вътрешната политика на България. Не е зле да си спомним грамата на посланик Байърли за загнилите ябълки в българската банкова система - и особено неговата забележка, според която тъкмо КТБ е банката, която ще обслужва проекта АЕЦ Белене, както и че руската прабаба на КТБ - “Внешекономбанк“ е партноьорът на Атомстройекспорт при финансирането на ядрени централи извън Русия, като един от проектите за такава е АЕЦ Белене. И още една прелюбопитна подробност - през април 2012 г. в лекция пред студентите от УНСС Цветан Василев горещо защитава този проект, като в неговата защита, кой знае защо, се появява и апология към Милен Велчев – финансов министър по времето, в което царското правителство “възкресява” АЕЦ Белене - и току-що назначен изпълнителен директор на българския клон на VTB Capital по това време.

 Ако приемем хипотезата, че КТБ е била мислена като националната банка, която ще държи парите на  българската енергетика и паралелно с това ще защитава руските геополитически интереси в България, обслужвайки големите енергийни проекти, ланскирани по това време – АЕЦ Белене, Бургас – Александрополис и Южен поток, то нейното съдружие с появилата се през 2012 г. Руска банка изглежда съвсем логично. Точно по това време тези енергийни проекти, лишени от тоталната братска грижа на БСП, стават все по-проблематични. След драматичната изборна загуба на столетницата на власт идва ГЕРБ, чийто лидер поне в началото на мандата си дава вид, че е готов да работи в полза на втората атомна и другите енергийни проекти. Стратезите от Кремъл обаче постепенно осъзнават, че тази готовност е мнима: и че Бойко Борисов не е готов, за разлика от Сергей Станишев, да предаде националните интереси за България в полза на руските имперски амбиции, които все по отчетливо прозират зад действията и посланията на руския режим. Постепенно управлението на ГЕРБ се осмисля от Кремъл като пречка – и се търси шанс тази пречка да бъде отстранена. Кулминацията на драмата е през лятото на 2012 г., когато правителството на Бойко Борисов официално се отказва от проекта АЕЦ Белене – и през януари 2013 г., когато протича инициирания от БСП референдум за бъдещето на централата - безславно пропаднал поради факта, че само малко над 20% от българските граждани участват в гласуването. Точно в тези две години – 2012 и 2013 – се реализира партньорството между КТБ и VTB Capital – тогава бива препродаден “Булгартабак Холдинг”; тогава се реализира сделката за БТК – и тогава банката на Цветан Василев набира своята икономическа (и не само) мощ.

 Може да се спори дали част от финансирането на февруарския пуч срещу правителството на Бойко Борисов не минава през КТБ. Най-малкото подробностите за тяхната среща от май 2014 г., споделени от настоящия премиер, говорят в полза на подобна версия: извинението на Цветан Василев за бедите, причинени лично на Бойко Борисов и на неговата партия, няма как да не се свържат с тези събития; впрочем мащабната манипулация с опорочаването на дена за размисъл с активното мероприятие за констибродските бюлетини тръгна от медия, финансорана от КТБ, а главен изпълнител беше бъдещия фронтмен на чисто политическия проект на банкера – Николай Бареков.

 Тъй или иначе е безспорно, че при февруарските бунтове беше използван гнева на хората от повишените незнайно как и защо сметки за ток, за да бъде свалено правителството на ГЕРБ и да дойде на власт правителството на Орешарски. Че става дума за акция, финансирана и от руски капитали – това е, струва ми се, безпорно – като си дадем сметка чии геополитически интереси обслужваше сламеното правителство на втората тройна коалиция. Несъмнено част от финансирането е текло през “новите русофили” от “Атака” - не само поддържани през годините, но и до голяма степен създадени от разните “акдемии”на руските тайни служби. Твърде вероятно е обаче да е имало повече от една линия на финансиране – и е логично финансовите  ротации да протичат именно през „банката на Путин” и нейните български партньори.

 Във всеки случай е добре да си спомним чия беше решаващата манипулация, която гарантира мнозинството на новата тройна коалиция, съставена от БСП, ДПС и „Атака”.

Това беше  аферата Костинброд, реализирана с пряката медийна намеса на TV7, притежавана индиректно от Цветан Василев, и нейният директор Николай Бареков, който по-сетне се превърна в лидер на новото политическо ГМО, финансирано от злополучния банкер.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.