Николай Флоров
Беше време когато българите, заградени като овци с телени мрежи, гранични войски, гранични бразди и датчици гледаха на Симеончо като на цар-спасител. Как щял да се върне и да оправи всички комунистически бакии и с магическа пръчка да извади заека от цилиндъра.
Днес те го гледат и се питат – всички до един: защо тоя човек още не е в затвора? И като всички овци, живяли оградени с телени мрежи, не могат да разберат - още не могат да разберат, че той се държи яко за тоя, който нарежда кой да царува в България – Москва.
А и комунистите се оказаха добри овчари и още по времето на баща му поведоха стадото натам, накъдето искаха – Москва. Като всички добри овчари, те станаха владици и патриарси, съдии, журналисти, олигарси, а за по-сигурно и задкулисие. Ако трябваше и резваха гърлото на някоя немирна черна овчица. И така, цели 25 години!
ВОЙНАТА СРЕЩУ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ЛИ?
Такава война никога не се състоя. Овчиците не воюват. Те само блеят. Бе-е-е-е-е!
- Колко прави две и две?
- Четири...
Бой по овчата тиква... И пак:
- Колко прави две и две?
- Ами... пет...
Бой по тъпата тиква... И пак:
- Колко прави две и две?
- Колкото каже партията...
- Точно така. Марш обратно в кошарата!
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КОНСТИТУЦИЯТА: «НИКОЯ ЧАСТ ОТ НАРОДА, ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ИЛИ ДРУГА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ НЕ МОЖЕ ДА СИ ПРИСВОЯВА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ.»
Някой да посмее да ми каже, че комунистите не са добри овчари!