Аферата КТБ: Руската връзка - част десета

Няма как да пренебрегнем очевидните паралели, съпътстващи разпадането на първата и втората корпорация, представлявани политически от ДПС. И в единия, и в другия случай става дума за групировки, тясно свързани с руските енергийни (и съответно геополитически) интереси в България. И в единия, и в другия случай става дума за проекти, лансирани от руска страна и провалили се въпреки всички старания на съответните корпорации да ги защитят – като при „Мултигруп“ това е свързано с усилията да бъде „усвоена“ българската газопреносна мрежа, а при консорциума между КТБ и Пеевски – с проекта „Южен поток“. И в двата случая този провал провокира остро скарване между доскорошните партньори – като това между Илия Павлов и Луканов завършва с летален изход и за двамата, а това между Пеевски и Цветанов – само с изкуствено предизвикан фалит на обслужващата и двамата КТБ, с подвеждането на втория под наказателна отговорност и превръщането му в изгнаник... засега.

 Но все пак трябва да отбележим още две прилики – не по-малко съществени. И в двата случая става дума за антинационални проекти, които обслужват чужди (руски) геополитически интереси. И в двата случая става дума за пари, за много пари – които могат да бъдат спечелени от новите рубладжии. Разликата е единствено в това, че в първия случай лидерът на БСП Жан Виденов все пак дръзва да се противопостави на пладнешкия грабеж, протежиран от Луканов и компания – и това струва политическата му кариера. Докато в другия случай Сергей Станишев е изпаднал до ролята на обикновен лакей, обслужващ олигархичното дуо – и призовава депутатите си да гласуват за назначението на Пеевски за шеф на ДАНС под заплахата, че иначе правителството ще падне.

 И още нещо: както Илия Павлов и Луканов, така и Цветан Василев и Делян Пеевски се скарват в един момент за това, кой е по-важният – кой кара влака на българската икономика и политика. Само че това няма особено значение. По-важно е откъде минават релсите – и в двата случая те свързват София и Москва.

 PS: Тази глава бе вече написана, когато темата КТБ отново попадна в центъра на обществения дебат – благодарение на новината, че Цветан Василев все пак е успял да се измъкне от примката на Пеевски – и да продаде цял куп придобити чрез КТБ компании, някои от които пряко свързани с националната сигурност на България – като БТК, НУРТС-овете, „Дунарит“ и „Авионамс“. Особеното в тази сделка е нейната цена: от 1 евро, само че плюс условието купувачът да покрие всички дългове на банкера към КТБ – според неговата преценка на стойност 900 милиона. В дълго и емоционално интервю за „Гласове“ на Явор Дачков Цветан Василев успя да извади на показ някои аспекти на организирания и с помощта на българските институции комплот срещу неговата банка – включително факта, че е бил изнудван от Делян Пеевски да прехвърли безвъзмездно на свързани с него фирми дялове от тези именно компании – и аргументира самата сделка с грижата за това те да не попаднат в ръцете на хора, които едва ли биха работили в полза на националната сигурност на страната ни.

 Има една дребна подробност обаче, която обезсилва този аргумент: изборът на купувача на тези компании. Белгиецът Пиер Луврие би могъл колкото си иска да говори, че връзката му с Русия е свързана единствено с факта, че е женен за рускиня – истината обаче е, че цялата му делова дейност е обвързана с руски олигарси, близки до Путин и поддържащи неговите политически позиции. И едва ли той би могъл да твърди, че за него било станало опасно в Русия – при положение че можем да го видим как празнува анексирането на Крим от Русия заедно с „новия руснак“ Жерар Депардийо.

 От което следва безспорното – че сянката на Кремъл пада върху КТБ и пост мортем – след като банката е де факто фалирана и унищожена. Има и едно друго, твърде смущаващо обстоятелство в интервюто на Цветан Василев – като аргумент за тази сделка е изтъкнато, че тя е свързана със съдбата на КТБ – тъй като през май предстоял падеж на плащания в размер на 150 милиона евро – и ако не били направени, „VTB Capital“ щяла да придобие 77% от акциите на компанията. Остава открит въпросът – плащания към кого? Според официалните параметри на сделката „VTB Capital“ притежава 33% и е миноритарен акционер – тогава въз основа на какъв по-точно механизъм е възможно да се превърне в мажоритарен?

 Отговор на този въпрос липсва. Но неговото поставяне задава една възможна хипотеза: не е невероятно да се окаже, че голямата експанзия на КТБ е осъществявана с руски пари – и че не банката на Цветан Василев е финансирала огромната по мащаб сделка за БТК, а тъкмо обратното: „VTB Capital“е използвала КТБ като агент за своята финансова експанзия в България – което значи и като агент за налагане на съответното политическо влияние – междувпрочем насъщно за Кремъл в контекста на хибридната война, водена срещу цивилизования свят. При тази хипотеза не е невероятна и историята, която се върти в банкерските среди – и според която провалът на КТБ се дължи именно на влошените отношения между Цветан Василев и „VTB Capital“. Според тази история той бил изправен пред поредния падеж на заетите от руската банка пари, но поради една или друга причина се забавил с плащанията. Братя Велчеви няколко пъти му напомняли, но той продължавал да увърта. Най-накрая му казали: „Не искаш да плащаш, а? Добре, тогава ще ти вземем всичко.“

 Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.