Аферата КТБ: Банка на ръба на закона - част първа

Нека сега се върнем към генезиса на КТБ: към годините, в които банката престава да бъде част от активите на БВТБ и се превръща в частна банка. Както вече споменах, КТБ е създадена през 1994 г. като правоприемник на БСФК „Булгарсовинвест“ – като съдружници отново са БВТБ и Внешекономбанк, но с променено акционерно участие в полза на българския партньор. През 1996 г. руското акционерно участие изчезва – акциите са продадени на Булбанк, като причината за тази промяна е неизвестна: може би е свързана със задаващия се банков банкрут на България, от който обаче КТБ излиза без особени щети; или може би с недоволство от политиката на кабинета Виденов, който не проявява нужната отзивчивост към руските енергийни щения. Банката остава изцяло българска и изцяло държавна за един период от четири години.

 За дейността й в този период се знае малко – и единственият по-скандален прецедент е свързан с името на Людмил Гачев, член на съвета на директорите, който беше разконспириран от Комисията по досиетата като агент „Михаил“ от IV oтдел на ДС. По-късно неговото име изплува и в една от най-скандалните афери по време на правителството на Сергей Станишев – тази с дружеството „Мадара Юръп“, което се опитва да застрои Карадере – като проектът за неговото ваканционно селище бе ситуиран върху придобита чрез скандални замени земя – един проект, от който фирмата впрочем още не се е отказала въпреки много негови фалстартове.

 През май 2000 г., след като Булбанк бива продадена на италианската Уникредит банк, е взето решение да бъдат приватизирани нейните дъщерни банки – в това число и КТБ. Тази приватизация и свързаните с нея лица се вместват в сага, достойна за криминален роман.

 Ето някои по-любопитни сюжетни нишки в него. На 7 декември 2011 г. Николай Велков – бивш председател на надзорния съвет на КТБ, адвокат, но също така и добре позната в подземния свят фигура, дава пресконференция в БТА. Пресконференцията е водена от Явор Дачков, който е зам.-главен редактор на в. „Галерия“ – и това съвсем не е случайно, тъй като Велков е един от арестуваните заедно с Алексей Петров-Трактора – като се твърди, че е бил финансовият мозък на операциите, извършвани от „организираната престъпна група“ на бившата барета. Темата на пресконференцията е впечатляваща: „Корпоративна банка и връзките й със службите за сигурност, или кой е истинският „октопод“.

 Николай Велков заявява едно към едно пред медиите, че шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е поръчал той да бъде обвинен и осъден, като за целта са били осигурени конкретен прокурор и съдия, а медийният магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски е платил за тази операция „шестцифрена сума“. Твърди също така, че привлечените в трезорите на КТБ държавни капитали надхвърлят един милиард, като само сметките на държавните компании в сектора на енергетиката били на стойност 630 милиона лева. Особено категорично подчертава връзката на банката с ДАНС, като заявява, че зам.-директорът на агенцията Иван Драшков е близък с Цветан Василев.

 Тази близост според него е потвърдена с кредита от 12 милиона лева, даден на Иван Драшков-младши, чието име придоби популярност покрай крупната афера с присвояването на 14 декара общински имот в квартал „Стрелбище“, като за целта бива употребен фалшифицираният подпис на тогавашния кмет Бойко Борисов. Страна в тази странна сделка е Петър Драшков, брат на Иван Драшков. Покрай този скандал става ясно, че Иван Драшков-младши е собственик на Ай Ти Ди Груп, която е инвеститор на свръхлуксозен комплекс от затворен тип, за който се твърди, че е финансиран с кредити от КТБ.

 Тези бомбастични изказвания могат лесно да бъдат пренебрегнати: Николай Велков е оперативно интересно лице поне по няколко казуса, свързани с подземния свят. Освен че беше арестуван като финансов мозък на „Октопода“ – а след това освободен поради липса на доказателства, той е попадал в полезрението на специалните служби по друг повод: покрай скандалната афера „Опицвет“, свързана с производство на амфетамини. През 1998 г. при акция, ръководена от бивш шеф на НСБОП Николай Флоров, в нелегална лаборатория в село Опицвет бяха заловени 330 килограма амфетамини на таблетки, плюс 660 килограма приготвена субстанция за производството им. В хода на разследването става ясно, че нарколабораторията е финансирана от пазарджишката финансова къща „Юнона Монета“, чийто управител тогава е Николай Велков.

 Прокурор по това дело е днешният вицепрезидент Маргарита Попова, която тогава пледира в полза на тезата, че нарколабораторията е финансирана от „Юнона Монета“ чрез друга фирма на Велков – „Амон Ра“, държаща верига аптеки, – като именно тя е закупила машините за таблетиране на амфетамина, докато печалбите на наркоразпространителите са препирани именно от финансовата къща. Нещо повече – някои добре аргументирани разследвания[1] по този случай сочат, че зад „Юнона Монета“ стои видният наркотърговец Адел Абдо Саркис и че той дори е сред собствениците на „Юнона“. Споменава се и че паралелно с акцията срещу нарколабораторията в Пазарджик зрелищно са арестувани Николай Велков и неговата счетоводителка Соня Галатинова – което обаче е отречено от адвоката, който по повод на сродни твърдения завежда дело за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

 Способността на Николай Велков да се забърква в криминални дела е потвърдена буквално час след пресконференцията на 7 декември 2011 г., когато бива арестуван от ГДБОП с обвинение, че е рекетирал небезизвестния ромски бос Киро Японеца. Тази история също е колоритна: всъщност на 21 ноември същата година Японеца пребива Николай Велков в елитно столично заведение – по думите на пострадалия, без никаква причина. Адвокатът подава жалба за побоя, но жалба подава и побойникът – защото според него Велков е отправял заплахи за живота му – и го е изнудвал, за да получи обезщетение за побоя.

 Последното очевидно е вярно, защото антимафиотите закопчават Велков в момента, в който получава 10 000 евро в предварително белязани банкноти – очевидно това е сумата, на която той оценява счупения си нос. От друга страна обаче в самото извънсъдебно споразумение едва ли има нещо нередно – и от тази гледна точка странна изглежда по-скоро акцията на самите антимафиоти. Два дни по-късно Софийският районен съд отхвърля исканата от прокуратурата мярка за отклонение задържане под стража, като подчертава, че по делото няма представени каквито и да е доказателства за извършено от Велков престъпление.

 Това обаче не е единственият прецедент, при който името на Велков се свързва с изнудване. Той е управител и на „Дженерал Лизинг“ – и притежава 30% от неговите акции, – като именно чрез това дружество се реализира неговата връзка с престъпните практики на „Октопода“. По отношение на тези практики има конкретни свидетелства пред следствените органи и съда – и едно от тях принадлежи на известния в миналото подземен бос Пламен Тимев-Ганди. По неговите думи за изграждания от него артцентър „Ла Страда“ той е изтеглил кредит от „Дженерал Лизинг“ в размер на 1,5 милиона лева, само че бил изненадан от факта, че кредитът всъщност е взет от банка с лихва 8% и натоварен от „Дженерал Лизинг“ с 5% месечна лихва и още 2% наказателна. Когато станало ясно, че едва ли ще успее да върне парите, Ганди бил подложен на рекет и бил „настойчиво съветван“ да прехвърли фирмата. В крайна сметка кредиторът и неговият длъжник станали съдружници – и това бил фактически краят на планирания артцентър.

 При тази колоритна ситуация на сблъсъци със закона едва ли имаме основания да се доверяваме на бомбастичната пресконференция на Велков за КТБ – въпреки че на нея може би за пръв път се поставя с цялата му острота въпросът, какво търсят държавните финанси в този частен трезор. По повод неговите изявления самият Цветан Василев високомерно отбелязва, че не коментира „деградирали хора“. Но има и една много съществена причина, поради която не можем да отминем с лека ръка казаното от Николай Велков: той е човекът, който през 2000 г. приватизира КТБ. И още: не друг, а именно той поканва в банката Цветан Василев.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.