Аферата КТБ: Банка на ръба на закона - част втора

Темата за това, как е станала продажбата, е развита, освен на пресконференцията, и в няколко последователни интервюта след освобождаването на Николай Велков от ареста, където попада по аферата за изнудване на Киро Японеца. Особено впечатляваща е неговата версия, развита в интервю пред в. „24 часа” на 27.11.2011 г., където той посочва, че поръчката за побоя, нанесен му от Японеца, принадлежи на „хора, които са свързани с определен медиен монопол, бивши мои съдружници и банкери“ – и добавя, че причините за многото неприятни неща, които са му се случили, „стигат до собственика на Корпоративна банка Цветан Василев и неговия публично оповестен нов син Делян Пеевски“. Що се отнася до приватизацията на КТБ, той посочва, че Цветан Василев е станал съсобственик в банката впоследствие, след като е бил освободен от Димитър Желев като служител на Алианц Банк („по причини, които не искам да споменавам публично“[1] – твърди Велков). Тогава именно Велков го поканил да оглави изпълнителния екип на банката – и му прехвърлил част от акциите (около 30%, както става ясно от друго интервю).

 Това обаче не е толкова важно. Далеч по-шокиращ е механизмът, по който е била „усвоена“ КТБ. „Идеята и цялата организация по закупуването на тази банка бяха мои – твърди Велков. – Разбира се, тя беше купена с помощта на десет офшорни компании, което на практика си беше на ръба на закона.“ Тези негови думи съдържат най-точната дефиниция за КТБ. От самото начало до драматичния финал на съществуването си тя е банка на ръба на закона.

 По време на своята пресконференция Велков дава допълнителни подробности за схемата, чрез която е приватизирана КТБ. Всъщност включването на офшорните компании се дължи на законодателното изискване да се разкриват данните за онези акционери, които притежават над 10% от акциите – като чрез десетте офшорки това оповестяване е заобиколено – и собствеността си остава непрозрачна. В началото всички офшорки били под негов контрол – подчертава Велков. Цената, платена за КТБ, била 12,8 милиона лева, които били осигурени с кредит от ПИБ[2] – като срещу този кредит били заложени акциите на новосъздадената банка.

 Наистина е повече от впечатляващо с какво спокойствие адвокатът разкрива публично спецификата на тази сделка. Нека все пак си спомним, че подобна приватизация на ръба на закона вече има в историята на голямото банково ограбване на България – и това е опитът на Делян Дорон за приватизация на Банка Биохим, реализиран през 1994 г. с помощта на тринайсет подставени фирми. Разликата е, че Делян Дорон все пак е арестуван и съден заради тази дръзка измама, докато на Николай Велков и през ум не му минава подобна перспектива.

 Версията за това, как и на какъв етап от приватизацията на КТБ се появява Цветан Василев, междувпрочем варира: в едно телевизионно интервю например Велков посочва, че „идеята за покупката на КТБ сме я обсъждали с Цветан Василев – и той участваше в реализацията на тази сделка“. Дали Цветан Василев е участвал в подобно обсъждане, не е ясно, но и не е невероятно това да е така, като се има предвид, че опитът на Велков в банковите дела клони към нула. Всъщност към момента на приватизацията адвокатът индиректно вече участва в нейното управление – в качеството си на съветник на надзорния съвет. Сделката наистина е реализирана с помощта на десет офшорни компании, като всяка от тях закупува под 10% акционерно участие. Наредител при прехвърлянето на акциите става адвокатската кантора „Тернер“ с представителства във Виена и Будапеща, а от българска страна прехвърлянето е консултирано от адвокатската кантора „Добрев, Кинкин, Люцканов и партньори“. По-късно Румен Люцканов, един от тези адвокати, попада в надзорния съвет на банката.

 В акцията с офшорките обаче Цветан Василев няма пряко акционерно участие. Той се появява на хоризонта малко след като е избран за изпълнителен директор, като неговата финансова къща „Бромак“ ЕООД купува 9,9% от акциите, притежавани дотогава от „Ханделс“, регистрирана в Германия. Междувпрочем самата „Бромак“ ЕООД е създадена 1991 г. с финансовата подкрепа на СИР Банк. Интересно е, че в нея известно време участва небезизвестният Максим Димов, депутат от ДПС, а по-късно ковчежник на НДСВ и депутат на царската партия, съдружник на Пламен Орешарски в „Нова България“, близък до кръга „Монтерей“, а днес представител на фирми с руски капитали в областта на енергетиката.

 Зад десетте офшорки, приватизирали КТБ, всъщност се крие „Фининвест“, управлявана от Николай Велков. Това е новото име на „Юнона Монета“, която според прокурор Маргарита Попова, днешният вицепрезидент на България, е финансирала нарколабораторията в Опицвет и е препирала капиталите от наркобизнеса – за което обаче разследващите не успяват да съберат необходимите доказателства – и тази версия не бе приета от съда. Любопитно е, че това не е първият опит на „Фининвест“ да придобие банка. Година по-рано, през 1999 г., това дружество изкупува 4,95% от акциите на Централна кооперативна банка – и иска разрешение от БНБ да увеличи своето акционерно участие, като се изкупят акциите на държавата, които не са притежание на Булбанк.

 В преговорите за тази сделка, водени под контрола на „Банков надзор“, „Фининвест” се представлява от Николай Велков. Тогава сделката пропада, но година по-късно „Банков надзор“ е сюрпризиран от факта, че купувачите на КТБ са офшорни компании, чиито крайни собственици са неизвестни. Това дава повод на тогавашния подуправител на БНБ Емилия Миланова да поиска информация за реалните собственици на банката – като след мълчаливия отказ на акционерите от КТБ да дадат такава, през 2002 г. се стига до законодателни промени, които задължават банките да представят пълна информация за акционерите, които притежават над 3% от техния капитал.

 Когато в крайна сметка тази информация бива подадена, става ясно, че в първоначалната схема са настъпили известни промени. Някои офшорки са продали акциите си на сродни екзотични дружества, други – на български компании, а като цяло тяхното акционерно участие е редуцирано, тъй като КТБ е увеличила капитала си с участието на едно физическо лице – и това е Джеймс Винсент Хауи, американец, който притежава и ирландско гражданство.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.