ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО МЕЖДУ ТУРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ

Едно от най-комичните обстоятелства в отношенията между двете страни е бездънната тъпотия на комунистическата дипломация при Тодор Живков и на неговите наследници днес. Комично, защото българите по времето на диктатора живееха  в копиран от Русия модел на крепостничество, тоест закрепостени в градове и села без право дори на смяна на жителство и затворени в държава, оградена с телени мрежи под надзора на един-единствен феодален владетел – БКП. Всички тогавашни и днешни комунисти са знаели и знаят, че без добри отношения с Турция те не биха могли да минат и един ден.  Въпреки това, за да не предизвикат гнева на Москва те като послушен палаш се стараеха да поддържат публична враждебност, нещо като готовност за война към Турция и Гърция за вътрешно ползване.

Дипломацията им с Турция – страна, която по същество беше и си остава най-важния съсед на България, беше почти неизвестна на никого, освен на тесен кръг висши партийни велможи.

Границата между двете държави днес е незаобиколим факт, който никаква пропаганда не може да умаловажи. През тази граница минава най-важния път от континента Европа за Азия. Такав е бил този път и през древността, когато Рим далновидно е разбрал географски важното кръстовище на Балканите и Мала Азия и дори е решил да премести центъра на империята от Италийския полуостров на Босфора. Без преувеличение, проливите са географския пъп на света.

За царска Русия, както и за комунистите, Турция без съмнение е обект на скрита завист със своето непосредствено положение на директен контакт между ислямския и християнския свят – на изток лежи нейната религия и минало, а на запад нейното бъдеще.

По стар царски и сталински маниер Русия на Путин съжалява, че проливите днес принадлежат на Турция. От нейното географско положение може да се види и значението й като кръстопът на газови и петролопроводи.

Русия в тоя случай  е странична сила и то с доста  елементарна стратегия за района. Времето, когато Маркс и Енгелс описваха руската империя като ретроградна сила с «800,000 щика», заплашваща  да разгони като с метла турските племена на изток и като спасител на християнството да отвори път за окупация на божия гроб в Ерусалим, отдавна мина. Тя не знаеше, че хиляди българи и тогава можеха свободно да пътуват до Ерусалим и да стават «хаджи», независимо от това че бяха турски субекти.

А районът, както винаги, е бил и си остава динамичен възел с обещаващи икономически перспективи, стига народите живеещи около тоя световен кръстопът да проявят нужната далновидност.

Мястото на България е особено чувствително в тоя смисъл и дори равностойно на Мала Азия в общата етнография на района. ЕС и САЩ би трябвало да отделят допълнителна доза внимание към Балканите като към район, който има огромен икономически потенциал. Но такова внимание е особено важно и поради факта, че неговата разпокъсаност и изостаналост привлича като магнит старите апетити на Русия за влияние, било то под знамето на православието, било чрез пропаганден панславизъм.

Едно връщане към руски контрол над целия район би бил катастрофален за огромните икономически възможности между ислямския свят и атлантическия съюз.

Особено трагичен е факта, че Русия не е способна да предложи никакъв икономически модел на балканските народи като част от семейството на Европа. Връщането на Русия към самоизолация и съветски методи на управление означава само едно: поддържане на слаби Балкани, а от там и уязвима Европа!

Въпреки засилените предпочитания към исляма на турския президент Ердоган, в Турция има традиционно силни държавнически традиции, които ще направят нужните корекции в нейната външна и икономическа политика. Да не забравяме, че това беше страната, която брутално ясно напомни на московския диктатор за украинския геноцид през сталинските години на СССР и му отне правото да участва пълноценно в обсъждането на арменския геноцид.

Колкото по-стабилен е днес туркоезичния свят, толкова по-контролируеми са опитите на Русия за доминиране над Източна Европа. Специално за България приятелските й отношения с Турция са  ценни и поради един особен факт, който българите трябва да проумеят много ясно, а именно че Русия никога досега не е преставала да третира България само като трамплин, тоест като инструмент за нейните по-нататъшни грандомански амбиции.

Няма никакви признаци, че тя ще промени натрапеното си покровителство в бъдеще. Това трябва ясно да разбере  и Европейския Съюз, и САЩ.