Николай Флоров
Ние, разбирате ли, сме умилени!
Първо ни освободили от демокрацията.
След това ни освободили от опозицията и от парламента.
Натикали в лагери и избили двадесетина хиляди българи като «буржоазия», «реакционери», «спекуланти», «народни изедници», «фашисти», «капиталисти», «врагове на народа», «антиобществени елементи», «зози и хулигани». Без присъда, без обжалване, без гроб.
Отвлекли архивите, а след това и правителството на сталински разпити в Москва.
Насадили един сталински слуга за глава на държавата, да слушка и да изпълнява.
Завардили българската армия да иде на фронта срещу Германия като... познахте – съюзническа!
Раздали на български градове, села, планини и улици имената на съветски генерали, на ленински болшевики, а на най-високия връх - на московския генералисимус, бащата на народите, миролюбецът, съюзникът на Хитлер и знаме на пролетариата в целия свят – Сталин.
Избили опозицията и прокудили около 250,000 българи.
Заградили България с телени мрежи така, че пиле да не може да прехвръкне да ни пазят от капиталистическия ад, от неговия разврат и упадък, от неговата експлоатация и мизерия на работническата класа и селяните.
Забили българските селяни заедно със земята им в руски крепостнически поместия, наречени ТКЗС.
Жителство не можеш да сменяш.
Паспорти нямаш.
Да пътуваш не можеш.
Да четеш можеш само каквото ти разрешат.
Народ, щракнат като мишка в капан.
И си издигнали паметник насред София, насред хубава София, да стърчи като сталински х.й и да знаят българите кой държи ножа и кой леба. И не само в София, а къде ли не още. За радост на съветския (пардон – руски) посланик и неговата орда казаци и български мекерета.
Путин, разбирате ли, ни споменал като съюзници! Ние сме така умилени!