Аферата КТБ:Частният трезор на държавата, част втора

По този начин се наливат основите на крепката дружба между Цветан Василев и Делян Пеевски, която прераства в олигархичния модел „Кой?“ през следващите години. Добрите традиции са поддържани и когато Делян Пеевски се оказва заместник на Емел Етем в Министерството на бедствията и авариите – най-младият заместник-министър в правителството на Станишев. Свидетелства за ползотворното му сътрудничество с Цветан Василев можем да почерпим от човека, който го е отгледал в буквалния смисъл на думата – от баща му Славчо Колчев Пеевски, който пред „Club Z“ припомня серията скандали, свързани с източването на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по времето, по което ресорната отговорност за нейната дейност лежи върху плещите на сина му[1]. Според него важното е, че не една и две от сделките там са обслужвани от КТБ – например тази за 50 000 тона пшеница, купени от „Малди“ ООД, заради които след вдигането на цените на зърното държавата губи към 3 милиона лева – като гарант по сделката е КТБ, а от загубата не следват никакви санкции. Друга сделка на КТБ била с „ВГД Комерс“, която купила 10 000 тона дизелово гориво на цени, по-високи от тези на „Лукойл Нефтохим“. „Не говоря за това как са увеличили своето влияние и онези икономически резултати, които са имали – казва Славчо Пеевски. – Дадох пример – фирми, които е обслужвала КТБ, са правили бизнес, докато той е отговарял като заместник-министър.“

 Услугите на зам.-министър Пеевски към Цветан Василев обаче далеч не се изчерпват само с това да осигурява изгодни сделки за попълване или източване на държавния резерв. Редом с банкерството друга голяма сфера на интересите на Василев е застрахователната дейност, където големият негов играч е Застрахователно акционерно дружество „Виктория“. Държавният резерв с огромните ресурси, които притежава, е застрахован именно там. Огромната част от договорите за застраховка, сключени от Делян Пеевски като зам.-министър, са договорени именно със застрахователната компания на Цветан Василев. Тъй че когато третираме голямата тема за държавните пари в КТБ, трябва да сме наясно, че съвсем не става дума само за банкови депозити, а за една доста по-широка и разностранна дейност, включваща още застраховане, даване на банкови гаранции, инвестиционно кредитиране при сделки, чрез които държавната собственост скрито и неусетно се превръща в частна – и прочие такива. Държавните депозити всъщност са само върхът на айсберга – те са най-явната и определено симптоматична част от взаимоотношенията между корпорацията КТБ и държавата, изградена в ущърб на последната. В цивилизованите страни изграждането на такива взаимоотношения се нарича корупция, а общността от участващи в тях субекти – мафия.[2]

 Когато говорим за държавни депозити, трябва все пак да отбележим, че тези в КТБ принадлежат на сектори, работата в които е стратегически избор за самата банка. Общото между тези сектори – а именно енергетика, оръжейно производство, комуникации и пътно строителство – е в това, че са пряко или индиректно свързани с националната сигурност на страната. Вероятно и това е причината, поради която странната деформация в банковото обслужване предизвиква остра международна реакция.

 „Изненадващо и притеснително е, че една толкова малка банка контролира парите на държавата“ – заявява американският посланик Джеймс Уорлик по повод разпространената от Симеон Дянков справка. В допълнение той подчертава, че „изборът на Корпоративна банка е доста притеснителен и поради това, че нейната собственост не е прозрачна“ – и изразява надежда, че „правителството ще разгледа този въпрос“.

 Неговите думи предизвикват остра реакция от страна на БНБ – днешния душманин на същата тази банка. Според националните банкери изявлението на Уорлик е странно, тъй като, давайки израз на съмненията си в прозрачността на капиталите на банката, която оперира на българския пазар, той „пряко накърнява безупречната репутация на БНБ като надзорен орган и доверието в българския банков сектор като цяло“.

 При това изявление на БНБ е наистина за чудене как КФН не се усетила навреме, за да тръсне на Уорлик някоя солена глоба. И е странно как институцията, която през 2010 г. скача като ужилена в защита на тази банка, четири години по-късно прави всичко възможно, за да предизвика нейния фалит – с усърдната помощ на българската прокуратура. Обяснението е просто: през 2010 г. Цветан Василев и Делян Пеевски са в тандем, докато през 2014 г. са в смъртна схватка. Можем сами да си направим сметката чии интереси защитават българските институции.

 За жалост на родните банкери ще трябва да припомня, че тяхната репутация изобщо не е безупречна, тъй като в историята на българския преход БНБ ще бъде запомнена като основен изпълнител на голямото банково ограбване през 1996 – 1997 г., което предизвика същинска национална катастрофа (в наши дни пък ще я запомним с второто такова ограбване – това от 2014 г., – още по-фрапантно и по-нагло от предишното). Освен това може и да им се ще да вярват, че собствеността на акционерите в КТБ е прозрачна – само че в действителност това съвсем не е така.

 Не е, защото не само дейността, но и собствеността на банката е скрита под офшорно було. Във всеки случай досега няма безусловни доказателства, че Bulgarian Acquisition Сompany II наистина е собственост на Държавния общ резервен фонд на Султаната на Оман – както те твърдят. Причината: става дума за люксембургска офшорка, представлявана от адвокати – реалните й собственици са неизвестни. Дори отговорът, който е даден от Националния резервен фон на Султаната, е доста объркан и поражда съмнение – той гласи, че фондът имал „косвена връзка“ с въпросната офшорка – което, разбира се, нищо не доказва. Свръх всичко самият Резервен фонд не е публично дружество и данни за неговите реални инвестиционни практики трудно могат да бъдат намерени – да не говорим, че едва ли един фонд, разполагащ с ресурс от около 15 милиарда долара, би се впуснал безрезервно в сделка за миноритарно участие с банка, чието минало е повече от проблематично и чието бъдеще е пряко зависимо от политическата конюнктура в страната.

 Самото съобщение на БНБ за тази сделка звучи доста особено: в него се казва, че Bulgarian Acquisition Company II е „косвено контролирана“ от Оманския фонд[3]. Какво по-точно би могло да означава „косвено контролирана“ и кой всъщност упражнява прекия контрол? Една от версиите, които блуждаят в публичното пространство, е, че оманското участие се дължи на личното застъпничество на Ахмед Доган за тази сделка. Не е изключено да е така – но отново стои въпросът, пред кого всъщност се е застъпвал лидерът на ДПС. Ами ако се окаже, че се е застъпвал пред косвено контролиращите от една руска банка, която е закупила 9,9% от акциите на КТБ? Ако всички тези съучастия всъщност прикриват придобивания от банката все по-явен и по-мащабен контрол над геостратегически важни предприятия в България – като военнопромишления комплекс, БЕХ, БТК, „Булгартабак“, „Петрол“ и прочее...

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.