Как главният прокурор разрешава съмненията си

Няколко аспекта от мировъзрението на Цацаров

Кристиан Таков

Това, което остана у мен от излъченото вчера интервю на Гл. пр. Цацаров, е:

- Гл. пр. Цацаров помни много добре;

- Гл. пр. Цацаров помни не само много добре, но и много дълго (вероятно минимум до края на мандата си, после може и да няма нужда);

- Гл. пр. Цацаров не е извършил престъпленията, които не е разкрил.

Другото, както казал един лакедемонски цар, беше тъй дълго, че 1) забравих началото му, 2) затова не можах да разбера средата му, а 3) с края съм определено несъгласен.

Вижда се, че съм пропуснал основен аспект на Гл. пр. Цацаровото мировъзрение - той непрестанно се съмнява, дали реалността е наистина реалност, дали нереалното пък не е всъщност реално и - вероятно изповядвайки таен агностицизъм - се отказва да проверява съмненията си. Защото знае, че съмнението е начало на всяка истина. Но пък забравя, че Мефистофел се представя пред Фауст с думите "Аз духът съм, що вечно отрицава".

И за да не изпадне в грях, отказва да проверява съмнения. Особено чужди. Еле, пък обективирани в публикации на издания, които не харесва.

Но за да угоди на светската суета и обществените очаквания, образува проверки. По други публикации. В други медии. Които по харесва.

Нетърпим е. 

Смешен е. 

Но за жалост не е забавен.

Бойко си го избра. 

Малцина от нас се борят с него като прасе с тиква или обратното. 

Останалите 99,8% го търпят. 

И си го заслужават.

-----

*доц. Кристиан Таков е преподавател Софийския университет, председател на Арбитражния съд в Българската търговско-промишлена палата и член на правния съвет на президента. Текстът е публикувън във фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.