Статуквото, от което се опитваме да избягаме, е все още съвсем живо и рита.

Няма и една година след края на протестите срещу "Кой" - порочната схема за консумиране на държавната власт, чийто апогей беше назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Колкото и да ни се иска, трудно бихме могли да кажем, че моделът е демонтиран, напротив.
 

Първо дойде невижданата съпротива срещу свежите идеи за реформа на управлението в посока разбиване на изгражданите с дълги години зависимости, които произведоха всеобщо усещане за беззаконие. Тези, които най-много се ползват от сегашната система, със зъби и нокти започнаха да се борят срещу реформата - първо с аргумент, че няма как да стане, после, че е излишна, а накрая - че всъщност не е това, от което обществото има нужда.

Ако не сте вярвали, че върховете на съдебната система са в тежка зависимост от модела "Кой", тази седмица даде достатъчно доказателства. Върхът на съпротивата дойде, когато ВСС (за който върховните съдии казаха, че въобще не се ползва с доверието на съдиите) поиска оставката на правосъдния министър, а прокуратурата разпореди пълна проверка на обществените поръчки в правосъдното министерство, използвайки за повод анонимна публикация в едно от медийните пипала на същия този модел.

Медийните пипала на модела "Ко" също не намаляват, а даже се увеличават. След последната смяна на властта вече компрометираните официози на Пеевски бяха извадени извън плановете на групировката, но злоупотребата с медийно съдържание на спря. Просто бяха намерени нови канали, през които да бъдат атакувани неудобните политици и бизнесмени. Политиката да се купуват медии беше сменена с това да се купува редакционна политика - мълчание по неудобните за Пеевски въпроси и патос във важната за него посока - например срещу съдебната реформа. Единственото изключение от тази нова стратегия може да се окаже "Канал 3, за който има сериозни подозрения, че е свързан по-директно с медийния монопол (вижте повече в текста: Кой говори в Канал 3)

Трето - държавата продължава да подпомага модела с парите на данъкоплатците. Тази седмица стана ясно, че Българската банка за развитие ще изкупува дългове на общини към строителни фирми по европейски проекти. Подозрението е, че това се прави, за да се улесни положението на една от най-важните компании, свързвани с Пеевски - строителната "Водстрой 98". Тя през миналата година увеличи оборота си двойно, а печалбата - над 20 пъти. Само по една европейска програма проектите, по които работи, са за около 100 млн. лв. Този неконтролируем растеж явно идва толкова невъзможен за управление и застрашителен за целия сектор, че на помощ идва държавната банка.

Накратко - статуквото, от което се опитваме да избягаме, е все още съвсем живо и рита. В момента се води битка за нашето бъдеще, в което то да няма място, иначе ще си живеем все така в добре познатото минало. От поведението на политиците за съдебната реформа в момента до голяма степен зависи дали ще си останем в калта, или има поне някакъв шанс да догазим до сухото.