Честито

В момента чета „Освободителните борби на Македония” от Христо Силянов. Преди дни се навърши годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Авторът описва и събития преди него. През 1894 г. е образуван първият Македонски комитет под председателството на Трайко Китанчев. Съпротивата срещу Берлинския договор, разпокъсал земите, населени с българи, започва още тогава. През пролетта на 1894 към Македония тръгват отряди и по-малки чети. Един от водачите на отряди е поручик Начев. Походът е дълъг и изтощителен. „Мнозина капнаха” – пише Силянов. Пише още: „На поручик Начев се подуха краката и припадна. Свестен, честолюбив офицер, остана нарочно по-назад от дружината и се самозастреля.”

Някои исторически акценти са знаменателни, стига да се съсредоточим върху тях.

Отсега заявявам, че целта не е нечии медии утре да излязат със заглавия: „Съдебната реформа не се получи”, „След жестоки спорове паднаха свидни жертви”, „Тези, които не изпълниха  обещанията си, не понесоха позора и предпочетоха …”

Чувството за чест у японските самураи било силно и им налагало да си направят сепуко, когато преценят.

Според вица, инженер Ганев след рухване на конструирания от него мост си направил с….о. Многоточието по брой на букви съвпада със сепуко, но е запълнено с друг фонемен състав. То изразява принципното отношение на инж. Ганев към отговорността му относно това, с което се е заел.

План Б реформаторите нямаше да подкрепят, но план В подкрепиха.

Това е синтезираният резултат с картинка:

http://www.capital.bg/blogove/pravo/2015/07/22/2577513_novata_sudebna_reforma_ne_e_bezzuba_tia_e_opasna/

Христо Иванов беше предаден – очаквано от ГЕРБ и неочаквано от Реформаторския блок – от поне част от тях И всичко ще бъде напоително и настъпателно обяснено.

Честито на временно печелившите, ако останалите са съгласни..