Този път гадовете, изпълняващи функцията на депутати, прекрачиха границата. Не че някой си е правил илюзиите, че нещастниците в парламента ще приведат на практика задължителния или мажоритарния вот. Но народът очакваше така просто, от кумова срама, от имитация на демокрация, от симулиране на нормалност пред чужденците, да се проведе референдумът за изборните правила. Не защото някой си въобразяваше, че от следващите избори ще има промяна. А защото имаме нужда да си извоюваме нещо, колкото и малко да е. И каквото се искаше от нас, го направихме. Събрахме над 500 000 подписа, заложени като бройка в закона с единствената цел да ни затруднят максимално, за да НЯМА референдум. Настоявахме по протести, по дискусии, по медии, в общественото пространство като цяло. Не позволихме темата да умре и отшуми... Само че у нас законите и тези, които трябва да ги прилагат, са толкова тъпи и нагли, че впрегнаха всички сили, само и само да смажат народния устрем. Като за начало, по време на царуването на недоразумението - вредител Орешарски, Миков най-безцеремонно "ограби" волята на 100 000 души. Защото нещастниците знаят закона. При 500 000 подписа (а събраните бяха 570 000), референдум се прави директно. При половината - минава през обсъждане и одобрение от Народното събрание. Та комунистите, верни на проядената си, нагла и продажна същност, обявиха, че едни 100 000 подписа са невалидни! Не 10 000 - 20 000 - 50 000... 100 000! Толкова, че да парират референдума и да не може да се проведе той директно. След това инициативата поде Плевнелиев, защото по закон имаше право. И всичко, само за да се стигне до вчерашния безсрамен театър, в който всички 240 гадове бяха решили, че за пореден път ще изпързалят народа. Защото могат. И защото ще им се размине. Оставяме настрана очевидното - че на никоя партия, без значение каква претендира да е, не й е изгодно да се променя статуквото. Именно това статукво й е дало възможността да се докопа до властта. Много ясно, че нямат нужда от задължително пласуване! Как тогава изборите ще се решават с платените цигански гласове, с корпоративния вот, със системата на натиск и страх? Не им е нужна и мажоритарната система! Как ли не! Да не могат да си наредят листите както си искат, да си сложат кадрите както си искат... Някой да им разбърква плановете... Как ли не! Виж, електронното гласуване е безобидно. То е ясно, че така и така няма да стане, нека народът се радва, че нещо го питат, все едно има значение... Страхът и наглостта са общата спойка между българските политически партии. Страхът и наглостта изравняват абсолютно по един и същи начин ДПС и Реформаторите, БСП и Патриотичния фронт, а и ГЕРБ. Няма добри и лоши. Когато става въпрос да си пазят задните седалищни части, всички са един дол гадове. И което е унизителното. Престъпният ни политически елит няма изгода гражданското общество да се усети в подем. Няма изгода народът да се окрили от мисълта, че е способен на нещо, че нещо от него зависи, че може да направи нещо. Защото това е опасно. Защото така се ражда активната и войнствена гражданска маса, която си защитава правата, която търси отговорност, която определя дневния ред. Това е най-големият кошмар на българските политици. Да не вземе народът да се събуди и оттърси - от летаргията, от отвращението, от обезверението, от инертността, от безсилието. Затова предателите в парламента гледат да пресичат всички иницативи, идващи от народа, още в зародиш. За да продължи той да бъде обезсърчен. Добре им се получава. Само че от нас зависи докога. Войнствените народи стигат по-далеч. В държава с войнствен народ днес щеше да има мащабен протест пред Народното събрание, на който с павета да се счупят главите на всички продажници. Но ние не сме войнствен народ. Пък и е много жега. Пък и е отпускарски месец... Няма да излезем да хвърляме павета. Можем обаче, ако си искаме държавата, да не им правим услуга на гадовете и да не се отчайваме. Защото и за гадовете идва Видовден. Идват и избори. И ако не ни хване пак амнезията, може и да си получат заслуженото.