Интересът и интересните мнозинства

Интересът ражда интересни мнозинства. Стара истина, която се прояви за пореден път при вчерашното гласуване в Народното събрание по искането на президента Росен Плевнелиев за референдум по три въпроса - мажоритарен избор на част от депутатите, задължително и електронно дистанционно гласуване.

Общият интерес доведе да поредния етюд в парламента и в крайна сметка депутатите се осмелиха да питат избирателите си само за електронното дистанционно гласуване. Друг е въпросът дали поставените питания от държавния глава бяха най-точните, но законът дава право на парламентаристите да ги редактират... ако искат.

Гласуването и четиричасовите дебати във вторник показаха няколко неща, но най-важното - потвърдиха, че никой не иска истински промяна на статуквото, особено когато е във властта.

Най-изненадваща е позицията на Реформаторския блок

- агитатори, инициатори, та и вносители на подписката през 2014 г., която поиска от миналия парламент да свика референдум по същите тези три въпроса. Извинението, че са гласували "против", защото партньорите им в мнозинството не подкрепили техния въпрос - част от депутатите да се избират мажоритарно чрез разширяване на преференциалния вот, не се приема. Дори от групата на РБ не гласуваха всички - само 17 от 23 депутати - "за", останалите 6 отсъстват или не натискат пулта (едва ли са имали проблем с техниката, защото никой не поиска прегласуване).

Ако наистина желаеш да чуеш мнението на суверена (и твой работодател), е редно да подкрепиш и не доизпипания (уж) въпрос: "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?" Ако допитването е валидно (друга дълга тема, но за нея по-долу) и отговорът е положителен, няма пречка мажоритарният избор да бъде развит в засилване на преференцията, като се даде възможност на избирателя наистина да подреди партийните кандидати (не просто да посочи едно предпочитание).

Частичният мажоритарен избор не означава непременно смесена избирателна система - през 2009 г. го гледахме във варианта на Мая Манолова (Георги Първанов). Е, от него спечелиха само ГЕРБ и ДПС, но пък урокът от грешката не бива да е просто зачеркване на темата. Социологически проучвания от юни показват, че повече от половината българи искат мажоритарен избор на част от депутатите. Дори това да е много рисково в български условия и да е предпоставка парламентът да се напълни с местни феодали, един референдум би дал поне поле за дискусия за, предполага се, информиран вот.

И тук ГЕРБ няма право лицемерно да се оправдава

че е останала сама срещу всички. Сама - но с около 75-79 гласа от 83 представители в парламентарната група, които ту ги има, ту ги няма в зависимост от разпределението на останалите гласове. И все в услуга на това предложенията да не минат, но пък да изглежда компактна подкрепата на ГЕРБ.

По другия спорен въпрос, и то от конституционна гледна точка - за задължителното гласуване, за минута се изпариха 10 гласа (при това не се видя напускане на залата). Първоначално 65 депутати от ГЕРБ подкрепиха въпроса на президента, но при поисканото прегласуване, и то от Филип Попов от БСП, поддръжниците от ГЕРБ рязко спаднаха на 55, след като се видя, че с гласовете на част от Реформаторския блок (първо 8, а после 3 депутати) и всички присъстващи от Патриотичния фронт (16, а после 14) и от АБВ (твърдо 6) се застрашава уговорката с ДПС срещу задължителния вот.

Дори и президентът е бил наясно, преди да прочете обръщението си към депутатите, че въпросът за задължителното гласуване ще отпадне. Никой от ГЕРБ обаче така и не стана да изрази съображенията си срещу това да се превръща едно право в задължение, при това в нарушение на конституцията, а по-късно лидерът на групата Цветан Цветанов трябваше да обяснява, че мненията сред депутатите са разделени "за" и "против". Отговорът защо обаче никой от тях не гласува "против" май е ясен.

В крайна сметка

стана така, както искаше ДПС

Партията на Лютви Местан пак наложи волята си референдумът да е по въпрос, който ги устройва. За мнозина е ясно, че дистанционното гласуване дава колкото свобода за гласуване, толкова и възможности за контролиране му. Въпросът пак е как ще протича онлайн гласуването в български условия. Но пък това е бъдещето - близко или по-далечно.

Неразбираемо остава защо другите парламентарни сили се изплашиха да чуят хората какво мислят за изборните си права, след като пак по волята на ДПС допитванията останаха невъзможни. Преди седмица ГЕРБ (не)изненадващо склони на хората на Местан и запази високия праг за валидност на допитванията - в тях да са участвали толкова, колкото на последните парламентарни избори. Едва ли на местния вот ще излязат да гласуват 3.5 млн. българи, страхът обаче издава, че всички са доволни от сегашното положение в парламента да влизат предимно послушниците на партийните ръководства, а сравнително ниската избирателна активност да поддържа ДПС като незаобиколимия партньор.

Двете гласувания в последната седмица около референдумите доказаха съмненията, че това е част от цената, която управляващите плащат, за да получат подкрепата на ДПС за промените в конституцията. Какво още включва тя предстои да видим, защото в деловодството на парламента вече чака предложение на ДПС за промяна в Изборния кодекс, с която на практика се обезсилва преференциалното гласуване на местните избори.