Контра-професорско

Наскоро (27.07.2015г.) гост в коментарното студио на Коритаров бе проф. Георги Близнашки. В продължение на час професорът коментираше актуални политически теми, основно свързани с предлаганата конституционна реформа. Веднага трябва да призная – с голяма мъка издържах професорския монолог. Друг път в студиото става интересен разговор и диспут между водещия и неговите гости, но този път не. В продължение на час слушах общи приказки и отвлечени теоретични постановки, които повече биха прилягали на упражнение или лекция по Конституционно право в Университета, но не и на коментарно телевизионно предаване. От екрана за пореден път пролича огромното его на професора, който раздаваше оценки като последна инстанция. Всъщност монологът му нямаше много връзка с българската реалност в правосъдието; направо бих го определил като разтягане на локуми и софистицирано нищоговорене.

И Коритаров като опитен водещ не направи нищо за излизане от шаблона, за ясното формулиране на проблемите и за търсенето на адекватни решения. Друг път провокира и притиска гостите си с неудобни въпроси, този път нищо. Сякаш и той беше изпаднал в благоговение пред именития си гост и само кимаше в знак на съгласие. За това предаване му пиша „Слаб 2“.

Раздразнен и вбесен от празнословието си помислих как ли би изглеждало мое участие при Коритаров на стола на проф. Близнашки. Определям се като лаик по темата за съдебната реформа, но смятам, че мога да адресирам проблемите далеч по-точно и ясно от професора, мога да аргументирам мнението си така, че да стане ясно и на неспециалисти. Не съм политик и няма нужда да бъда политически коректен; мога да назовавам нещата с истинските им имена, без да използвам евфемизми и алегории. Нека започнем с интервюто:

В: Добре дошли в нашето студио. В началото искам да Ви попитам за мнението Ви за постигнатия консенсус за конституционна реформа. Вие от доволните или недоволните сте?

О: Приемам постигнатия консенсус с реализъм. Не споделям крайните мнения, че постигнатото е предателство и че е по-добре да се беше отишло на вариант всичко или нищо. Подкрепям мнението на министър Христо Иванов, че това е първа стъпка към реформиране на съдебната власт, междинна стъпка. В тази политическа конфигурация и при това съотношение на силите в Парламента, това са възможностите за съгласие и конституционни промени. Това е реална политика. При всички случаи е по-добре от нищо.

В: Да минем конкретно към предложените промени. Какво смятате за разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, с възможност всяка колегия да взима автономни решения?

О: Това е сърцевината на реформата. Не споделям мнението на проф. Близнашки, че разделянето на ВСС само ще капсулира съдийското съсловие. Разделянето на ВСС е основна стъпка към преодоляването на един от фундаменталните недъзи на Конституцията – вкарването на прокуратурата в съдебната власт и ВСС. Прокуратурата няма никаква работа при съдиите. В съдебното производство имаме три страни – две противостоящи си, прокурор и адвокат, и съдът, който трябва независимо да отсъди. Съдът не бива и не може да бъде зависим от едната страна в производството. Това е в разрез с принципите на правовата държава.

В: Да, но разделянето на ВСС на две колегии бе постигнато с цената на компромис – гласуването няма да е явно и мандатът на ВСС няма да се намали.

О: Въпросите за явното гласуване и мандатът на висшите магистрати са вторични, спрямо разделянето на съвета, но според мен също са изключителни важни. Позицията на проф. Близнашки срещу явното гласуване и намаляване на мандата е теоретична постановка, изпразнена от съдържание. Според него това би довело до недопустимо политическо влияние върху висшите магистрати. Разбира се, професорът и дума не обелва за сегашното задкулисно влияние над ВСС, не дава никаква идея как това може да бъде преодоляно. Оставам с усещането, че това не го притеснява особено.

Всъщност политическото влияние над ВСС не само не е вредно, то би трябвало да бъде норма. Идеята за избор на част от висшите магистрати от Парламента има за цел взаимно проникване и контрол на властите. Пълната независимост на властите на практика би довела до блокаж на системата на държавно управление. Ето защо, ако над ВСС трябва да бъде упражнявано някакво влияние, то трябва да е само и единствено чисто политическо, т.е. по дефиниция явно и прозрачно. Сега говорим за влияние на определени политици, но това влияние не е политическо (публично), а задкулисно и точно с това трябва да се преборим.

Подобно на Народното събрание ВСС е изборен орган и като такъв е политически орган за управление на съдебната власт. Гласуванията в НС са явни по принцип и така би трябвало да бъде, за да има прозрачност и за да могат народните представители да носят политическа отговорност пред своите избиратели за политиките, които провеждат. За мен тайното гласуване на публични органи е анахронизъм и недемократична процедура (обикновено то се използва от депутатите, когато са гузни и искат да прикрият някаква сделка, която не би се харесала на избирателите, както стана с избора на Мая Манолова за омбудсман).

Абсолютно същото е при ВСС. Членовете му трябва да носят политическа отговорност за действията си. Проф. Близнашки твърди, че явното гласуване би спомогнало за упражняване на натиск от политици, но това му заключение е абсолютно необосновано. Опитът ни показва, че веднъж встъпили в длъжност, висшите магистрати се еманципират на момента от избирателите си политици. Висшите магистрати, подобно на депутатите, не могат да бъдат отзовани. Какъв натиск могат да упражняват политиците? Единствено таен и задкулисен. Това е проблема на сегашния ВСС, а и на тези преди него. Наскоро този проблем изкристализира в проваления избор на съдия Нели Куцкова за шеф на Апелативния съд в София. Магистратите говореха едно при разискванията, а след това гласуваха друго. Кому е от полза тази неискреност и лицемерие? Естествено на олигархията, която дърпа конците на куклите във ВСС.

Ето защо и мандатът на ВСС трябва да е по-кратък, за да могат да носят политическа отговорност за действията си. Лично мое мнение е, че мандатът на висшите магистрати трябва да съвпада с този на депутатите, т.е. всеки нов Парламент би трябвало да може да подменя своята квота във ВСС и така да провежда своята политика. Сега положението какво е? Избират се едни магистрати, които със стъпването си в длъжност биват пробити и започват свои игрички – не управляват ефективно съдебната власт и не търсят отговорност от „гнилите ябълки“ в системата, крият гузната си съвест зад тайни договорки и гласувания и отгоре на всичко са несменяеми за доста дълго време, през което могат да се сменят няколко парламента. При гостуването на изтъкнатия проф. Близнашки при Вас, аз не чух нито един смислен аргумент в полза на тайното гласуване и дългия мандат, чух само нетърпящи възражения аксиоматични постулати и нищо за това как да се реформира системата и пребори задкулисното влияние в работата на ВСС.

В: Да поговорим за прокуратурата. Не смятате ли, че съдебната реформа не би била пълна без реформа на прокуратурата?

О: Напълно споделям това мнение. Прокуратурата е най-голямата язва на сегашната Конституция. Мястото на прокуратурата въобще не е в съдебната власт, а в изпълнителната, така както е в почти всички уредени и демократични страни (без Италия), към които ние се стремим. Ще Ви дам един елементарен пример. Както споменах в съдебното производство имаме три страни – адвокат, който защитава частния интерес на своя клиент, прокурор, който защитава обществения, т.е. държавния интерес и съд, който трябва да е равно отдалечен от адвоката и от прокурора и да решава делото независимо и справедливо. Производството е състезателно и двете страни в процеса – адвокат и прокурор трябва да са равнопоставени. Не виждам никаква логична причина, защо прокуратурата да има предимство пред адвокатурата и да може да упражнява административна власт над съда. Така принципът за справедлив и честен съдебен процес отива на кино. Каква справедливост, когато едната страна контролира съда чрез кариерно израстване и дисциплинарна отговорност?

Нещо повече, прокурорите са абсолютно безотговорни. Когато адвокатът е нефелен и не защитава интересите на клиента си по най-добрия начин, клиентът може да го смени на часа без никакви обяснения. А ние вече 25 години наблюдаваме систематичния провал на прокуратурата да защити обществения интерес и не можем да направим нищо. Длъжни сме да търпим всякакви некадърници и продажници. Положението е направо нетърпимо, нуждата от справедливост в обществото е крещяща. Затова прокуратурата трябва да стане част от изпълнителната власт, за да носи политическа отговорност заедно с политиците за справянето или несправянето с престъпността; за да може всеки некадърен или корумпиран прокурор да бъде уволнен от работодателя си, т.е. от нас обществото.

В: Но няма ли така прокуратурата да се превърне в политическа бухалка на управляващите, които да си разчистват сметките с опозицията?

О: Невъзможно. И тук, както при ВСС, говорим за легитимно публично влияние на политиците върху прокуратурата. Прокурорите трябва да бъдат зависими от обществения интерес и главният прокурор трябва да носи политическа отговорност за ефективното управление на държавното обвинение. В Германия главен прокурор е министъра на правосъдието. Сега прокуратурата е част от съдебната власт и е на практика безотговорна и безконтролна. Именно сега липсата на ефективен обществен контрол позволява прокуратурата да бъде използвана като бухалка за разчистване на политически и корпоративни сметки. Както казваше покойния Татарчев: „Над мен е само Господ“. Да си главен прокурор днес означава да си над закона. Може да извършваш кражби и убийства, може да участваш в държавен преврат и никой не може да ти каже копче. Това е тотален абсурд.

Тук опираме и до другия голям проблем в прокуратурата – нейната пирамидална структура. Нашата прокуратура е изградена по съветски образец – всеки прокурор е подчинен на вишестоящия, който може да му изземва дела и отменя актовете, а на върха на пирамидата е главният прокурор, от когото зависят всички. На практика върху главния прокурор лежи огромна тежест, от него зависи дали прокурорите ще си вършат работата или ще поставят чадъри над олигарси и криминални типове. Обикновените прокурори са демотивирани и държани в зависимост от горестоящите; те не могат да засягат олигархични интереси без санкция отгоре, а такава санкция липсва.

В: Доколко сегашното състояние на прокуратурата е резултат от личността на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров?

О: Със съжаление трябва да констатирам, че Цацаров се оказа най-голямата деградация на главен прокурор след демократичните промени. В същото време искам да подчертая, че ако се фиксираме само върху личността на главния прокурор, ще допуснем капитална грешка. Проблемът в никакъв случай не е личностен, а системен. Бойко си избра Цацаров, а Костов си избра Филчев и резултатите са потресаващи. Готов съм да се обзаложа, че резултатът няма да е по-добър, дори следващият главен прокурор да бъде посочен персонално от Радан Кънев. И причината затова е очевидна. Върху плещите на главния прокурор лежи огромна отговорност и никой човек не може сам да се справи с тази отговорност. Четох или чух някъде, че навремето са предложили на съдия Нели Куцкова да заеме длъжността на главен прокурор, но тя е отказала, тъй като се е притеснявала за натиск върху семейството си. На практика почтен и разумен човек няма как да заеме тази позиция при сегашната структура на прокуратурата. Най-общо казано след демократичните промени в България имаме два типа главни прокурори – такива, които предпочитат да не правят резки движения и да балансират интересите на статуквото (Татарчев, Велчев) и такива, които са се предали и подчинили на статуквото (Филчев, Цацаров). Много лесно е за олигархията да окаже натиск и да се справи с един човек. Владееш ли главния прокурор, владееш цялата система. Затова и за всичките години на прехода никой главен прокурор не посмя да поведе реална битка с престъпността, а у нас се случиха такива фрапантни нарушения на обществения интерес – като се започне от мутренските групировки, мине се през източването на банките, на бюджета и европейските средства и се стигне до сегашното срутване на КТБ. Всичко това струва десетки милиарди на българския народ и е основна причина за бедността и липсата на перспектива.

Само когато прокуратурата мине към изпълнителната власт и бъде децентрализирана, само тогава можем да очакваме реална борба с престъпността по високите етажи. Образно казано това ще се случи, когато районният прокурор на Дуранкулак ще може автономно да събира доказателства и да нахлуе в НС или МС. Де факто, децентрализацията ще направи невъзможен контрола на задкулисието върху прокуратурата. Убеден съм, че тогава ще се намерят тези десет прокурори, които ще променят България.

В: Значи все пак опираме до ВНС и нова Конституция.

О: Точно така. Без свикването на ВНС и основен ремонт на сегашната Конституция никога няма да се освободим от олигархичната прегръдка. Основните недостатъци на сегашната Конституция са липсата на достатъчно припокриване и баланс между законодателна, изпълнителна и съдебна власт и мястото и структурата на прокуратурата (тя трябва да мине в изпълнителната власт и да се децентрализира). Самата институция ВНС също е анахронизъм и трябва да бъде отменена. Политическите процеси в днешно време са много динамични и промени в основния закон се налагат много по-често.

На Конституцията не бива да се гледа като на свещена крава. Не бива да имаме и сантименталното отношение на проф. Близнашки към нея. Много добре си спомням признанието на професора като един от авторите на сегашната Конституция, когато Ви гостуваше в разгара на протестите през лятото на 2013г. Та тогава професорът чистосърдечно си призна, че главата за съдебната власт, която е последна в Конституцията, е била малко попретупана поради липса на време. Това недоглеждане е основна причина за фасадната демокрация, която изградихме.

Наясно съм, че свикване на ВНС е много труден въпрос, но за мен е неизбежно. Рано или късно възможностите за козметични промени в сегашната Конституция ще се изчерпят и радикалната промяна ще бъде сложена на масата. На пръв поглед може да изглежда парадоксално, но колкото по-силно и твърдо е противопоставянето от страна на статуквото, толкова по-бързо ще се стигне до радикална реформа. Като опитни стратези това много добре се осъзнава от партии като ДПС и АБВ, чиято цел е не да стопират процеса, а да го овладеят и проточат максимално във времето. Партии като БСП и Атака са напълно изчерпани като интелектуален потенциал и стратегическа визия и затова те заеха най-ретроградната позиция. Затова и те са обречени на маргинализация и забвение.

Това, което не бива да спира е натиска от гражданското общество. Политици и магистрати трябва да бъдат държани под прожекторите и в окото на скандала непрекъснато. Не трябва да им позволяваме комфорта да си въртят далаверите спокойно и да ни успиват с ПР акции и опорни точки. Нека ги накараме да се потят пред камерите и да бъдат непрекъснато в обяснителен режим.

В: Благодаря Ви за участието.

О: И аз благодаря за поканата. Сигурен съм, че моето участие при Вас е било в пъти по - полезно и информативно за уважаемите зрители. Най-важното е нещата да бъдат назовавани с истинските им имена и проблемите да не бъдат замитани под килима. Освен всичко друго, в днешно време много ни липсва и честна и открита журналистика.