Изборът на Мая Манолова, отказът от референдум и Законът за НСО

Другите политически действия през седмица обаче са дори по-важни. Отмяната на съществена част от референдума - на въпросите за мажоритарния вот и задължителното гласуване, показа колко малко политиците, които са на власт в момента, имат интерес от промяна на статуквото в държавата и колко те презират мнението на всички избиратели. Въпросите, които президентът Росен Плевнелиев предложи, не са перфектни, но никой от политиците не предложи алтернатива (с бегъл опит на Реформаторския блок), нито пък опит да излезе с програма как да се преодолее недоверието към политиците в България.

За да нямаме съмнение в окопаването на политическата класа, тази седмица беше приет и закон за Националната служба за охрана, който затвърди номенклатурните привилегии на политическата класа и легализира отказът от реформи там.

Накратко, посланието на политическата класа към всички нас от тази седмица е кратко и ясно - ще си правим каквото си искаме, вие нямате никакво значение.

За всеки един от случаите има много интерпретации коя партия всъщност е виновна. Детайлите, разбира се, имат значение, но те не променят резултата - всичко е същото. Те пак са тук и управляват. Ние отново сме безгласните и покорни гласоподаватели. Балъците, които имат право само да работят, за да плащат данъци, така че да има какво да се краде.

Когато през 2013 десетки хиляди излязоха по улиците - през февруари и юни, беше напълно ясно, че сметките за ток и изборът на Пеевски са само поводите, който преляха чашата на търпението. Беше ясно, че протестите всъщност са срещу самозабравилата се политическа класа, която се усеща напълно безнаказана да краде, злоупотребява с властта и като цяло да проиграва бъдещето на държавата и почтените хора в нея.

Изборът на Мая Манолова сега е нагло доказателство за политическото високомерие, защото именно тя беше един от най-гласовите разпространители на опорната точка за платените протести. Тя изигра и основна роля в първата фаза от превземането на държавата от коалицията "Орешарски" с подаването на сигнала за аферата "Костинброд". Да гласуваш (и да допуснеш) тя да е начело на институцията, която трябва да застава на страната на гражданите, е откровена подигравка - Мая Манолова е активен борец  I степен срещу гражданското общество в България. Това само доказва, че подкрепилите я партии (а вероятно има и депутати от ГЕРБ) са просто част от една и съща схема, която просто има различни лица.

На този фон да отмениш референдума, с който хората заявиха доста ясно желанието си за промяна в избирателната система на страната, е донякъде логично. Зад презрението на политиците към 500-те хиляди подписали се за допитването се усеща и страхът правилата на играта да не се променят. Да не би да рухне хубавата къща от карти, която те си построиха след близо година договорки. Пред тази къща вече са си събули обувките всички основни български партии и по всичко личи, че се чувстват добре вътре.

Ние обаче не. Партийното самодоволство сега и уродливите му проявления от тази седмица са опасни и защото показват, че политиците нямат никакво желание за промяна. Без нея - без толкова нужните реформи в държавата, животът на поне още едно поколение ще мине в сегашното кално дъно. Тази седмица ни показа, че миналото се окопава здраво в тинята. Показва, че те, поне засега, победиха.