НЕОКОМУНИЗЪМ И ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАТ КОМУНИСТИТЕ?

Под комунисти да се разбира цялата българска надстройка, имаща взимане-даване с Държавна Сигурност и днешната БСП – наследница на БКП (с малките изключения на няколко незначителни партийки).

Колкото и да изглежда необичайно, цялата тази мафия се страхува. Нейна първа, неизменна и класическа заплаха си остава БУРЖОАЗИЯТА, тоест средната класа, (на немски бюргерите). Това е същата тази буржоазия, върху която Карл Маркс излива цялата си омраза и която счита за главен враг на пролетариата.

Като папагал след него Ленин демонстрира същата омраза и избива всичко, което му мирише на средна класа в Русия, макар че в тази страна тогава тя е била около 5 (пет!) процента!

За каква буржоазия (средна класа) става дума днес в България? Това е класата на хората с възстановени имоти и  земи, развиващите се политически независими бизнеси, малки и средни дюкянджии, занаятчии, успешни фермери, индустриални специалисти, доктори и адвокати...

Да оставим настрана жадуващите за европейско и американско образование  на множеството необременени политически българи - самите деца на днешната комунистическа върхушка не са имунизирани срещу «упадъчното влияние» на западната цивилизация и нейните демократични традиции.

Комунистите се страхуват, защото в основата на успеха на тази цивилизация е точно тази средна класа, която в развитите страни се движи между 75 и 85 процента. Работническата класа в тези страни не може повече да претендира за най-прогресивната поради самия факт, че е високо квалифицирана и нейната класическа експлоатация по стандартите на Маркс и Ленин отдавна е въпрос на динамични контакти между компаниите и профсъюзите. Работническата класа, тоест пролетариатът, на Запад отдавна е част от самата средна класа. Това е и обикновената мечта на всеки човек – да живее в икономически проспериращо общество, а не да обръща това общество с краката нагоре,  без да знае докъде може това да доведе.  

Още през шестдесетте години на миналия век западни теоретици развиваха идеята за конвергенция между капиталистическия и социалистическия свят, за сливане и приравняване на  живота в тези две противопоставящи се общности.

Комунистите ненавиждаха тази теория понеже те виждаха себе си като единствени носители на прогреса, на които единствено принадлежи бъдещето. Омразата им към капиталистическия свят избиваше  през ушите им. Те се гласеха за «бой последен», за световно господство на марксизма и ленинизма, а по класическия марксизъм пролетариата по предназначение щеше да стане «гробокопач на капитализма».

И ето днес можем да кажем, че загубиха – напълно  и тотално. От тази загуба произтича съответната логика: ограбили държавната хазна, комунистите се страхуват от забогатяването на българското население и създаването на средна класа продължава да е техен кошмар. Такава класа в буквалния смисъл на думата е създаването на техния гробокопач. 

От тук и портретът на днешния комунизъм – да го наречем НЕОКОМУНИЗЪМ: той с всички сили бави всяка демократична реформа, спъва съдебните процеси, манипулира изпълнителната власт и продължава да бъде неизменен слуга на руския империализъм, без значение дали това го прави предател на собствената си нация. Подкупи, купуване на гласове, оплюване на всяка опозиция и дори физическа разправа са само елементарните приоми на това ново-старо движение.

Това е неокомунизъм в действие.

Колкото и да звучи парадоксално, членството на България в Европа и НАТО помага на тяхната кауза, преди всичко като гарантира сигурността на тяхното разбогатяване и като пледира за политическа толерантност.

В България БЕДНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА ДА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОРОК (по думите на Бернард Шоу) и докато съществува неокомунизма, ще съществува и тя.