КОГА БЪЛГАРИТЕ ЩЕ ЗАОБИЧАТ РУСИЯ

Когато започнат да бягат от България, натъпкани в стари коруби,  да пресичат Черно море с риск на живота си, гемиите да потъват и половината от мигрнтите да се изподавят, да стигнат до руската граница, да опънат палаткови лагери и да чакат руските власти да ги приемат с хиляди.

Всеки човек, който е бежанец от война, да гледа на Русия като на оазис на мира, законността и хуманизма, а всеки политически бежанец да търси убежище от репресии съгласно декларацията за човешките права на ООН. Русия, която е подписала тази декларация, да отвори вратите си за хора от всички вероизповедания, от всички раси без разлика на пол, сексуална ориентация или класова принадлежност.

В подготовката си за пътуването до Русия българите да наемат кораби от безскрупулни каракапитани, да гладуват и студуват по пътищата и в палатките на руската граница, да боледуват и умират, да вървят с хиляди километри през граници и премеждия, за да стигнат до въжделената, обетованата земя Русия.

В България те всички ще учат руски език, ще посещават езиковите курсове на руския културен център и ще четат жадно всичко, което руското посолство ще им предостави.

Никой от българите и не мисли да ходи на Запад, където царува система на нечовешка експлоатация, камо ли да пращат децата си там да учат.

Русия е мечта, сън и блян, денем и нощем. За нея те ще се готвят от години. Натам са обърнати очите им, там е бъдещето на децата им.

Накратко казано, българите ще заобичат Русия «кога Дунава пресъхне, кога риба проговори».