Петър Бояджиев, Франция, http://www.faktor.bg

Няма нужда от камъни и сопи, а от политически кураж и правилен компас

Последна редакция на 12/08/15 11:10

Петър Бояджиев

Две десетилетия комунисти деребействат в Конституционния съд, време е за историческа промяна

Към края на парламентарният сезон се случиха събития, които очертаха контурите на една, за много хора неочаквана политическа конфигурация. Няма да се спирам на всичко. Имаше достатъчно коментари и реакции, и е излишно да ги повтарям. Моите виждания съм ги изложил в профила ми във Фейсбук и в групите в които участвувам, така че тези които се интересуват са ги видели и сме дискутирали.

Ще се спра само на тъй наречения исторически компромис свързан с евентуалните промени в конституцията.

Първо защото поради непознаването на материята от голяма част от гражданите, забелязах шокиращи манипулации от страна на отговорни фактори от управляващото мнозинство, което е повече от скандално, въпреки, че в България едва ли има нещо което да скандализира.

Затъването в лъжата и манипулацията

е достигнало точката, зад която е нищото. Чух твърдения, че между трите гласувания, можело да се навакса пропусната точка за явното гласуване на решенията в ВСС. Това е или лъжа или пълна некомпетентност. Такова нещо не се допуска от конституцията. Там са предвидени три гласувания на един и същ текст, като има изискване тези гласувания да са в различни дни. Всъщност за внасяне на предложения за промени в конституцията няма задължение, вносителите да са 180. Там чл. 154 ясно казва:

(1)Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на Президента, тоест 60 депутата.
(2)Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. и

Чл. 155.

(1)Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2)Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Така че събраните 180 подписа бяха с цел гаранция, че предложението ще получи нужните 180 гласа при трите гласувания. За мен е много показателно в каква кал е затънала България за да може един вице-премиер и председатели на парламентарни групи да лъжат така безогледно и да няма кой да вдигне завесата. Тук не става дума за това, добро ли е или не споразумението. Става дума за безогледното и нагло лъгане на хора, отговарящи за управлението. Другата причина да пиша е свързана пак с Консституцията. Много фанфари, реки от заклинания и какво ли още не се чуха. А всъщност Конституцията е погазвана по най-безогледен начин още след първата година на нейното публикуване. И това с мълчаливото съгласие на цялата политическа класа - от най-ляво до най-дясно. За какъв конституционен ред можем да говорим след като основният закон на държавата не е спазван. Няма, малки или големи нарушения на конституцията. Има прилагане или нарушаване на нейните разпоредби. Всеки може да се отнесе към Преходните и заключителни разпоредби и може да се увери. Веднага чакалите ще скочат, че не съм юрист. Кротко, Проф. М. Славова е категорична в коментар от края на юли тази година: „…от 169 текста в Конституцията, има повече от 60 бланкета, препращащи към закони, които трябваше да бъдат приети в тригодишен срок от влизането ѝ в сила. Но това не се случи. Не се случи и друго. В Конституцията беше заложена идея за имплицитно неприлагане на онези закони и подзаконови актове, които противоречат на духа на Конституцията. Това е нещо, което българските органи на изпълнителната власт и българските съдебни органи, никога не направиха…“ Аз ще добавя и Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби, който също никога не е спазен. За какъв конституционен ред можем да говорим тогава. Но червената мафия се подсигури с комунисти конституционни съдии и дерибействат вече повече от 2 десетилетия. Разбира се си избират и политически противници, които системно изпращат парата в свирката, а колелетата си се въртят в правилната за комунистите посока. След по-малко от 3 месеца, обаче, се открива една историческа възможност много неща да се променят. Дали ще бъде използуван този шанс е друг въпрос. Четирима от конституционите съдии ще бъдат сменени. Двама ще посочи Президентът, един НС и един от гилдията на магистратите. Ако тези съдии са така избрани, че да са в услуга на проевропейския правов ред в България, пред страната може да се отвори широка вратата за едва ли не революциони промени. Това е истинският историчеки шанс за едно проевропейско бъдеще на България. Тук куражът и решителноста на Президента е от първостепено значение. Знам, че това за което говоря, много добре се знае и от засташените почитатели на статуквото. И други неща може би знам, но не му е дошло времето да ги говоря. И последно, в случай, че съотношеието на силите в КС се промени в полза на привържениците на проевропейския правов ред, топката отива в ръцете на Президента. Ако той, набере кураж, подсили правният си екип и реши масивно да се възползва от правата дадени му от член 150 на конституцията да сезира КС за камарата неконституциони актове в държавата, нещата могат да отидат към сериозни промени. Ако отчетем, че и във Върховния касационен съд се върви към сериозни промени в добра посока бихме могли да погледнем по оптимистично. Но повтарям БИХМЕ! В България куражът е много дифицитна стока.