Странният характер на доц. Иванов

"Единствената ми надежда, колкото и странно да изглежда, е председателят на комисията. Той си има недостатъци, има си и странностите на характера, но... е човек, който може да бъде независим." Когато преди четири месеца по време на дискусия в "Капитал" бившият енергиен министър Румен Овчаров определи току-що избрания председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов като най-сериозната гаранция за независимост на регулатора, това повдигна леко веждите. Можеше и да е искрено мнение - освен него добри думи за бившия политик от ДСБ казаха всички поканени министри - от Милко Ковачев до Делян Добрев. Овчаров обаче често е ехиден към политическите си опоненти и похвалата можеше и да има подтекст - ако действията на Иванов доведат до нови стачки за цените на тока, това можеше да доведе до трус, който да разклати непоколебимо изглеждащите позиции на ГЕРБ.

"Не, думите ми бяха искрени, казва сега Овчаров, и както виждате, се оказах прав".

За последните два месеца, КЕВР под председателството на Иванов успя да влезе в конфликт с голяма част от енергийните фирми. Част от бизнеса заедно със синдикатите дори организира стачка срещу действията на регулатора и впоследствие поиска оставката му. Причината е, че Иванов, от една страна, твърдо защитаваше законодателните промени, които орязваха топлофикационните и заводските когенерации и зелените централи, а от друга, стои непреклонен, че трябва да има сериозно увеличение на цената на тока за бизнеса.

Причината за това недоволство беше опитът на КЕВР да наложи нови правила на пазара на електроенергия в страната. И те бяха доста прости - крайната цена на електроенергията, която потребителите плащат, трябва да отговаря на реалните разходи за производство й. Тази иначе аритметична задача обаче убягваше на предишните състави на КЕВР поради една проста причина. Ако цената се окажеше много висока, трябваше да се търсят болезнени решения, но и щеше да стане ясно колко всъщност са стрували на държавата поредицата от енергийни авантюри - от големите енергийни проекти през ВЕИ до скритата подкрепа за различни енергийни лобисти. Изкуствено поддържаните ниски цени в същото време нямаше как да стопират тези амбиции, тъй като политиците и лобитата в енергетиката не усещаха стойността на действията си. Вместо това със загуби се товареше Националната електрическа компания, която в последните години се превърна в боклукчийско кошче за грешните политически, икономически и регулаторни действия.

Затова "странностите в характера на Иванов" се оказаха от толкова голямо значение. "Щом всички са недоволни, това вероятно означава, че сме си свършили работата", казва сега председателят на КЕВР.

Политик от старото поколение

Иванов определено не беше от най-популярните политици в България, въпреки че влиза в Народното събрание през 1997 г. като депутат от Съюза на демократичните сили. Журналистите го уважаваха, но не беше техен любимец - той не си падаше по интриги и избягваше не само вътрешнопартийните клюки, но от него даже не изтичаше информация от срещи с други партии. И тъй като четеше законопроектите, занимаваше медиите с детайли
вместо с лесни новини.

Десният политик рядко заемаше крайни позиции дори по теми, в които иначе беше убеден, може би с изключение на съпротивата на строежа на АЕЦ "Белене". "Моите впечатления бяха, че като депутат винаги се опитваше да бъде обективен", казва Овчаров, въпреки че той е един от политиците, които са имали сблъсъци с неотстъпчивостта на Иванов. Депутатът от ДСБ със сигурност няма да бъде запомнен със скандали, обвързаности или лобизъм.

Това във времената на политическото надвикване, което стана основна характеристика на политическия живот в България, естествено е губеща позиция. Поставен в хипотетична политическа престрелка между Яне Янев, Мая Манолова или Лютви Местан, Иванов няма как да не изглежда като от друга планета с опита си да бъде учтив, да не нагрубява и ехидничи или пък да се опитва да формулира мисъл, която да продължава повече от едно изречение. Бившият десен депутат прилича просто на остатък от друго поколение. Политиците и от БСП, и от СДС от края на миналия век изглеждат като гиганти (даже с най-нелепите си представители) в сравнение с голяма част от настоящите си политически наследници.

Забавен отглас от онези времена е и методът на Иванов за четене на вестници - служебната му чанта е пълна с изрезки от пресата. Това не е толкова признак, че шефът на КЕВР не е в час с компютрите, таблетите или смартофоните. Иванов внимателно чете написаното, коментира разпалено различни факти и макар че външно не го показва, се засяга, когато не е съгласен с написаното. На много от политиците в България отдавна не им пука за същината на написаното за тях.

Политическият багаж

Председателят на КЕВР идва със своя дългогодишен политически багаж, в който най-видната тежест е Иван Костов. Иванов беше негов заместник-председател от 2007 до 2013 г. в ръководството на "Демократи за силна България" и винаги е минавал за негов приближен. По-късно той стана изследовател в основаната от Иван Костов Лаборатория за управление на рискове (ЛУР) към Нов български университет. Затова и сега част от атаките срещу Иванов минават по тази линия. Бившият премиер в правителството на ОДС отдавна се превърна в универсално обяснение на всяко неблагополучие в България и асоциацията с него не носи точки, без за това да има каквото и да било рационално обяснение. Дори често се смята за осъдителна присъда. "При всички положения се вижда дългата ръка на Костов", публично обяви шефът на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев, един от най-гласовитите критици на председателя на КЕВР.

Иванов избягва темата с Костов, но си личи, че се чувства неловко от принудителното мълчание. И обяснява, че през 1997 г. е влязъл  в парламента след предварителни избори без нечии протекции. "Хората от район "Младост" ми гласуваха доверие."

Връзката с Костов е пресилена и поради една друга причина. Иванов е в добри отношения с доста от колегите си депутати - понякога възпитанието и умереното поведение носят дивиденти. Затова избирането му за председател на КЕВР мина лесно и при широка коалиция. Всъщност основната пречка беше БСП, но социалистите се възмутиха най-вече (и с основание) на квотното партийно разпределение на комисарите в иначе независимия регулатор. Безспорно обаче основна роля за избора имаха ГЕРБ. Само месец преди през април за него да гласува парламентът, управляващото мнозинство промени енергийния закон, така че научната кариера на Иванов да се счита за опит в енергийната сфера - необходимо условие за членовете на регулатора. Той е електроинженер и доцент по електрически измервания в Техническия университет в София.
 
"Подкрепихме Иван Иванов, защото считаме, че притежава най-важните качества за един председател на регулатора - висок морал, липса на зависимости и куража да отстоява собствените си решения", казва председателят на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев.

Едноизмерен ли е Иванов

Една от критиките към него е, че винаги атакува руските проекти в България - АЕЦ "Белене", Бургас - Александропулис, "Южен поток", което е лесна цел за десен политик, независимо дали е прав. Това обаче не е точно така. В изданията на Лабораторията за управление на риска има негова публикация "Рискове, произтичащи от строителството на седми реактор на АЕЦ "Козлодуй", в която основно действащо лице е Westinghouse.

"За двете американски централи винаги съм имал категоричното мнение, че техните договори трябва да бъдат предоговорени, защото нарушават конкуренцията", казва Иванов. И допълва, че сега е в очакване на отговора на ЕК по подадената от ДКЕВР жалба от 2013 г. за незаконна държавна помощ. "Ако ЕК каже, че тя е незаконна, ще бъдат предприети действия", категоричен е той.

Но със сигурност едно е ясно - когато Иванов реши, че нещо е правилно, рядко има сила, която да промени позициите му. В средата на 2013 г. депутатът от ДСБ беше един от хората, които атакуваха консултанта на АЕЦ "Белене" WorleyParsons - "Риск инженеринг". Тогава поне публично стана ясно, че консорциумът продължава да получава плащания от НЕК за надзора на площадката на спрения още през март 2012 г. строеж на ядрената централа.

Последваха операции на прокуратурата и специализираните полицейски сили, които нахлуха в офисите на двете фирми. Естествено нищо не последва с изключение на това, че WorleyParsons не участва като свидетел за НЕК в арбитража му с "Атомстройекспорт". Всъщност плащанията към консултанта са били препоръчани от адвокатите на НЕК, за да не си отваря държавната компания нови фронтове, твърдяха някои енергийни експерти. И заради атаката срещу консултанта шансовете на България в арбитража са спаднали.

Дали това е така е отделен въпрос. WorleyParsons е консултант и на няколко други руски ядрени проекти, т.е. за действията му в България може да има и други мотиви. Шефът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев обаче вече не крие, че атаката срещу него е инициирана от бившия кръг Делян Пеевски – Цветан Василев. Иванов стана неволен говорител на този бизнес кръг заради принципната си позиция срещу консултантите и за прекратяването на всички дейности по АЕЦ "Белене". 

В центъра на енергийните оси

"Знаех си, че ще има съпротива, казва Иванов, но тя не е продиктувана от принципни съображения. Но пък и не мога да упреквам хората, които защитават корпоративните си интереси", отговаря председателят на КЕВР на въпроса дали е очаквал броженията срещу него и регулатора. "Аз съм спокоен за нашето решение - ние ясно застанахме на позициите на закона и го приложихме ясно. И защитихме обществения интерес, колкото и банално да звучи това."

В момента, в който Иванов беше избран от Народното събрание, той изглеждаше оптимистично настроен, тъй като вероятно е очаквал, че новата му позиция е повече експертна. И ако се приложи малко логика и почтеност нещата не могат да не тръгнат. Но не се получи точно така.

Промените в Закона за енергетиката от началото на годината, които целяха да намалят структурния дефицит в енергийната система (който започна да се трупа още през 2011 г.), нямаше как сами да покрият тези липси. В последния отчет на НЕК за шестмесечието загубата й е вече 825 млн. лв., натрупана основно заради това, че държавната компания е принуждавана да продава електроенергията си на по-ниски цени, отколкото я купува от производителите.
 
След като през миналата година ДЕКВР вече увеличи цената за бита с 10%, време беше това да стане и за бизнеса. В България в цената на електроенергията (без пренос и разпределение) има два компонента - разходите за производство и таксите, с които се покриват плащанията по преференциалните тарифи на ВЕИ, топлофикационните и заводските когенерации и дългосрочните договори на т.нар. американски централи.

Досега битовите клиенти плащаха цена за електроенергия от 12.5 ст за кВтч, от които 4.5 стотинки бяха допълнителните такси. Бизнесът обаче плащаше едва 1.89 ст. такси върху всеки потребен киловатчас електроенергия, въпреки че по закон тези разходи трябва да бъдат равномерно разпределени. Това беше добре за него, но тази скрита субсидия костваше загуби от над 290 млн. лв. годишно за НЕК.

За да бъдат ликвидирани тези загуби, КЕВР реши да изравни "задълженията към обществото" за домакинствата и бизнеса. Което водеше до увеличение на цените от между 6 и 20% за различните бизнес клиенти. Ръстът е по-голям от този през 2012 г. за домакинствата, когато поне формално той беше мотивът за бунтовете през 2013 г. срещу сметките за ток. Така че недоволството беше предвидимо.

Това доведе до отлагане с един месец на ценовото решение на КЕВР, за да се намерят още резерви. Те дойдоха след нови промени в енергийните закони и бяха насочени основно към ВЕИ - от тях се очаква да бъдат спестени 55 млн. лв., но мерките ще бъдат обжалвани и нищо чудно да паднат в съда.

Иванов беше привърженик на дори по-голямо орязване на ВЕИ, но депутатите не приеха част от идеите му - предложените мерки са ретроактивни и по-голям удар срещу зелените централи щеше да предизвика по-голяма обратна реакция. Досега всички ретроактивни мерки от 2012 г. и  2013 г. падаха в съда. Вместо това депутатите приеха да наложат такса от 5% върху проходите на всички електропроизводители и със събраните пари да се намалят още цените на тока. Резултатът беше символично падане на цената за бита с 0.11% (вместо 2% увеличение) до скок от 17.5% за дребния бизнес. Председателят на КЕВР беше против тази такса (само ден преди тя да бъде предложена, той отхвърли идеята в интервю за "Капитал" като "екзотична"), но в крайна сметка, след като тя беше приета, той активно започна да я прилага. "След целия този натиск нямаше как", смята Овчаров. 

Представители на четирите бизнес организации - КРИБ, АИКБ, БСП и БТТП, между другото отложиха внасянето на мотивите си за септември. "Да, с нетърпение очаквам да видя какви са мотивите им - какво не изпълнихме, кои закони нарушихме, създадохме ли неравнопоставеност между отделните лица", пита Иванов.

Историята за доц. Иванов на първо четене изглежда положителна - публичните му постъпки досега го описват като последователен и принципен политик. Неприятното в нея е сравнението с голяма част от останалите обитатели на политическия зоопарк. На техния фон сегашният шеф на КЕВР изглежда като изключението, което само доказва общото ниво на (не)компетентност.