ЕДНОЯЙЧНИТЕ ПРОСТАЦИ

Простащината в българската политика е сравнително нов нюанс. През петте века турско робство азиатската простотия се е наслагвала в душите на поколения българи и се е съхранила там едва ли не като национална добродетел. Като каже българинът „Ами ние сме прости хорица” – и това оправдава всичко. И преклонената глава, и робския страх, и недоверието към умните и учените, дето само разбъркват главите, а не посягат към мотиката. Но простотията е само първичната глина, от която се оформя простака. За простащината е нужна власт – а тя значи безотговорност, безнаказаност и свободата да правиш и дрънкаш каквото ти скимне, напук на умните и учените.

         Ето защо простакът се навърта винаги около властта – независимо дали е депутат, министър или безсловесен охранител. И понеже е безскрупулен, нагъл и напорист, често се издига по властовата стълбица.

         И ето ви една гатанка. Когато прочетете думите „еднояйчни простаци” за кои българи във властта се сещате най-напред? Вярно е, има много. Добричкият, хрисим бай Ганю е като британски лорд, сравнен с тях. Днес поясът с мускалчета и залепналите чорапи ще предизвикат умиление. Забравен някъде в читанките, героят на Алеко е неприложим; мащабите на днешната простащина го правят пренебрежимо малък. Днешният простак се гордее с простащината си. Според него тя е сила – и донякъде е. В такава нравствена атмосфера живеем, че простакът е на върха на хранителната верига. А оттам вече той става законодател във всички области на живота.

         Но на гатанката. Не може да се сте отгатнали. Да, точно те. Те двамата. Героите на годината. Шампионите по наглост, алчност и агресивна простащина. Единият – пишман министър, налаган на културната общественост с маниакална упоритост. Другият – менте професор, доносник и командващ българската история. Трудно е да се определи кой от двамата е по-по-най. Те са невиждано чудо в родното битие. Само у нас тази двойка е възможна. Мисля, че даже и Русия би ги изплюла от организма си. Само неразбираемата българска търпимост може да преглътне чудовищното им нахалство и безочие. Само български премиер може да се хване на идиотските бръщолевения на менте професора, че и да го полеят с фекална свещена вода. Само български „интелектуалци” могат да треперят пред пиянската мутра, наречена министър, и да го окайват, че лоши хора му окрали милиончетата. Само в българска медийна среда тия двамата ще си разиграват коня денонощно, заливайки със собствената си зараза дремещия народ.

         Вярата не ми позволява да мразя; в края на краищата можем ли да мразим всички вредни твари по земята? Но нищо не ме възспира да изпитвам погнуса. А тези същества предизвикват преди всичко това. И ако не можем да ги отстраним чрез омраза, не можем ли да го направим заради погнусата?

         И ще видите как застоялият въздух, който по принуда дишаме, ще се прочисти. Поне малко.