Ангелина ГеноваЧовек във видимо тежко здравословно състояние живее върху стар матрак на тротоара на улица "Цар Иван Асен ІІ" в центъра на София в продължение на няколко дни. На многократните позвънявания на спешния номер 112 от минувачи и хора от квартала, Спешна помощ отговаря, че не може да поеме случая защото вероятно мъжът е неосигурен и нелегален. Той се представя като бежанец от Либия, но няма лични документи. Нито Държавната агенция за бежанците нито други компетентни органи се отзовават.
След многобройните сигнали на мястото се появават и екип на Спешна помощ и полицейски патрул. Откарват човека във Военномедицинска болница, където го произнасят за "клинично здрав", въпреки че според свидетлеските разкази не може да стои на краката си и е безпомощен. Оттам с ескорт от полицаите е отведен в бежанския лагер във Военна рампа, за да пренощува, но на сутринта изчезва и сега е в неизвестност. Според гражданите, които са проследили историята, не е бил в състояние да си тръгне сам и по-вероятно е бил изгонен.
Тази история разказа "Офнюз" на 21 август. Със сайта са се свързали хората, подали сигналите до 112. Те са пуснали и оплаквания до отговорните ведомства за безхаберието, с което е игнориран човекът. В последствие в отговор на гражданското писмо, Министерството на здравеопазването разпореди проверка по случая в Центъра за спешна медицинска помощ на София.
"Дневник" се опита да провери случая и зададе куп въпроси на компетентните институции, но така и не ги получи. Попитахме например Държавната агенция за бежанците какво трябва да предприемат, когато знаят за бедстващ на улицата имигрант и ако не тя, то коя е отговорната институция в случая. Запитването от една седмица все още е без отговор, и след настояване получихме само устното обещание, че ще опитат да отговорят до петък.
Попитахме също и МВР каква е процедурата при спешен случай с хора без документи за самоличност в безпомощно състояние или за имигранти с отказан статут за закрила. От там обаче препратиха въпросите ни на Столичната дирекция, откъдето единствено потвърдиха за случая и не коментираха повече. (Процедурата е да се намеси дирекция "Миграция" към МВР, но в случая се е въздържала.)
Само Министерството на здравеопазването отговори бързо, с уточнението, че не е компетентният орган за разчитането на закона за бежанците и че въпросите по-скоро трябва да се адресират към МВР. Обясниха и, че според Закона за здравното осигуряване спешна помощ не може да бъде отказана на човек в нужда, независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут. Освен това имигрантите се осигуряват от държавата и се ползват от същите права като на български граждани от датата, в която подадат молба за бежански статут или закрила до приключването на производството. В конкретния случай - "вероятно състоянието на човека наистина не е било спешно" - обяснил дежурният експерт на МЗ на сигналите на хората.
Нищо от това няма значение.
Фактът е, че човек в безпомощно състояние лежи на някоя улица в София и това не представлява интерес за отговорните институции. Всъщност и отговорите им не са от такова значение, защото очевидно написаното в закона и случващото се в действителност нямат общо. Може пък случая да е прецедент, непредвиден в нормативната уредба и устройствата на органите... но едва ли.
Ако има някаква полза от тази история, тя е че повдига сериозни въпроси, които могат и да получат отговор, ако се повтарят достатъчно дълго от достатъчно много хора:
- Защо институциите си прехвърлят отговорността вместо да действат?
- И да решат да действат - какво могат да направят, когато няма инфрастурктура за бездомни и за бездомни - болни?
- Какво се случва с бежанците в България и още ли е чудно, че са започнали да я заобикалят на път към "белия свят"?
- Колко хора са в подобно състояние и чия е вината?
И накрая - завинаги без отговор: Каква е стойността на човешкия живот в България?
Вземете последните новини.png)
