„Great Expectations”

Тук не става въпрос за романа на Дикенс. Въпрос по-скоро става за това, че избори наближават и всеки има своите надежди – големи или малки. Надежди имат партиите – участници в тези избори. Надежди имат и гражданите/поданиците. Някои от надеждите не са свързани с участниците, но да не задълбаваме в момента. Надежди имаше за реформи, но те някак все се давят в незаобиколимата „необходимост” от исторически компромиси.

Подсказа ни се, че предстоят нови компромиси, които май обезсмислят всякакви реформи. Това е политическото меню, което се предлага. Главният готвач периодично смъмря помощниците си, ако роптаят и им напомня къде зимуват раците – т.е. – у кого е ножът и хлябът (волята за реформи и тяхното изпълнение или имитацията им). А те, помощниците,  все още не напускат кухнята, не захвърлят белите готварски шапки и престилки – министерства. Въпреки, че главният готвач ги цака в синхрон с готвачи от опозиционната уж кухня. Роптайкат из медии и във Фейсбук. После в синхрон с главния готвач твърдят, че проблемите са изгладени и че няма всъщност такива.

Какво се е сменило напоследък в кухнята. Смени ли новият й персонал съдовете, рецептите и концепциите на предишния. Не продължава ли да претопля старите му манджи под различни благовидни предлози, че е по-различен. Че е истинска алтернатива, а не резервен вариант на авторите на готварската книга за България. С източен полъх, доловим и за по-неизтънчени рецептори.

Не се доверявам на готвачи и кандидат такива, които опищяват орталъка за американски джип, дето нещо превозвал – ужас за националната сигурност. Същите те ни най-малко не се безпокоят от руските самолети, напиращи да прелитат през небето ни – да окажат „хуманитарна” помощ за един сирийски „хуманист”, непосвенил се да използва химическо оръжие срещу собствения си народ. Но това ще да са акцентите и отсенките на хуманизма, което явно не долавям.

Странни са ми и обяснения, макар и след дълъг размисъл, как е по-лесно да обясниш на партньорите защо си пропуснал през територията си руски самолети, отколкото да обосновеш солидарността си с тези партньори пред Русия.

Извинявайте, ама ние извиняваме ли се на някого, че сме в НАТО и Европейския съюз?

Или е наистина крепка, вечна и нерушима тая дружба – като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Като страстна целувка с Леонид Брежнев. С С 200 ще да е подпечатана тази целувка, ако не и с по-силни спойки, за които у нас „бронебойни патрони няма открити”.

Не се извинявам, ама питам главните готвачи и помощниците:

-       не пресолихте ли манджата;

-       не сложихте ли твърде много грозде;

-       не ни ли мислите за олигофрени;

-       доколко ви пука, ако сме разбрали, че ни мислите за олигофрени;

-       кога ще ви запука, ако ви кажем, че не сме съгласни да ни вземате за такива;

-       наясно ли сте, че поводът за протеста през 2013 изобщо не е отпаднал;

-       с какво десетата поредна победа на ГЕРБ или не знам коя ще промени с нещо състоянието на нещата.

Защото на 25 октомври някои ще празнуват, сякаш са потекли реки от мед и масло навсякъде – включително по магистралите.

Нащрек съм. Видя ли някъде прерязване на ленти, доволни физиономии, се питам: кога ще е ремонтът?..