Абсурд е със световен бандит като Русия да се води обща борба срещу тероризма

Чрез анексирането на Крим и агресивното погазване на признатите през 21 век международни норми Путин се оказа в изолация. Освен това неговата икономика се озова пред катастрофа, поради промените в енергийният пазар.

В същото време гражданската война в Сирия трае вече 4 години. В резултат на нея се появи и "Ислямска държава". Близкият изток, който хронически е в криза, живее вече четвърта година във война, в която Израел не е измежду основните противостоящи играчи.

Все пак, кой кой е в този сложен възел, който постави и ЕС пред сериозни изпитания с предизвиканата миграционна вълна? А разбира се възниква и въпросът, къде е бил и какво е правил ЕС през тези 4 години, за да се озове едва ли не изненадващо пред тази криза?

Съвсем скоро председателят на ЕК призна, че, че европейският ни дом не е в добро състояние. Но дори и да не го беше казал, то хаосът се вижда и с просто око – имобилност, липса на капацитет да даде адекватни отговори на предизвикателствата пред Европа. С една дума, тичане след събитията, но оставайки даже с няколко крачки назад.

Бащите на Европейския съюз бяха визионисти. Те виждаха с десетилетия напред. Създадоха инструмента на европейския мир. Достойни ли са европейските политици, които ги наследиха? Едва ли. Съвременните лидери в Брюксел, не само че не ни дават основание да ги виждаме като визионисти, но оставят много по-силно впечатление, че 

не са в час и бягат след събитията, 

но проявяват особено политическо късогледство. Ако продължи тази политическа немощ и липса на конструктивни мерки за решаване на проблемите, едва ли може да се надяваме на добро европейско бъдеще.

Поредният проблем с бежанската вълна от Близкият изток показва, че в Брюксел има високо платени и всестранно осигурени чиновници, но няма визионисти. Гражданската война в Сирия брадяса, но в Брюксел са слепи и глухи за реалностите, иначе щяха отдавна да са прозрели, че е много по-ефикасно финансовият ресурс, който се изразходва и ще изразходват за справяне с тази миграциона вълна, можеха предварително да инвестират за изгонването на Асад и да сложат край на гражданската война. Ако имаше визионисти, то те щяха да проумеят, че това решение е възможно най-доброто и за днешните мигранти, и за Европа. Е да, но ако в Брюксел можеха да видят по далеч от пъпа си, но еврочиновниците доказаха, че не могат. 

Затова сега е безсмислено да се опитваме да търсим отговорите. Стигне ли се до задаване на въпроси - винаги се намират десетки много, ама много интелигентни обяснения.

Какви са неизбежните последствия от бежанската вълна и от нейното медийно присъствие:

Първо, това е голяма глътка оксижен за всички пронационалистически и евроскептично настроени формации.

Второ, ще се създаде вътрешно напрежение между страните членки, което вече го усетихме с позицията на Вишеградската четворка.

Трето, ще се изразходват задължително стотици милиони по устройването на бежанците, с несигурен и дори непредвидим ефект. Накратко към предстоящите за решаване проблеми ще се прибавят още редица такива, които ще трябва да намират решение в още по неблагоприятна среда.

Очевидно времето на решаващата роля на доминиращите стари демокрации изтича и идва времето, когато младите демокрации от бившите комунистически страни ще се намесят по-сериозно в управлението на съюза. Традиционният мотор Франция-Германия показва своята

умора и неефикасност

На островна Великобритания центробежните сили набират скорост. Франция, за съжаление не успя да извърши наложителните след падането на Берлинската стена реформи. Германия остана в патовото състояние между двете основни политически фамилии, което в никакъв случай не улеснява взимането на ефикасни решения. Освен това, поглеждайки назад в историята,  не можем да даваме голям кредит на доверие в дипломатическия капацитет на Германия. Все пак реалността е такава, че тя губи и в двете световни войни. Дори да се обърнем само към българския случай, виждаме неефикасността на Брюксел в хленчещите му призиви за установяване на правов ред и справяне с корупцията.

На север от нас украинската криза бушува, без решение остава казусът „Крим“. Вероятно той никога няма да намери своето решение. Както навремето беше останал казусът с разделена Германия. Уместно е да напомня, че Франция и Великобритания месеци преди самото обединение на Германия не са и допущали, че това ще се случи в такъв кратък срок. Но ето, че се случи и то въпреки тяхната воля.

Каква е връзката между двете кризи? Ами Русия е страна и важен фактор. И изведнъж, малко преди есенната сесия на ООН, Кремъл шумно предлага на международния дипломатически пазар своите услуги за справяне с терористичната групировка "Ислямаска държава". Германия е поела отговорности, които едва може да понесе и бърза да обяви, че близкоизточната криза не може да намери решение без Русия. Старите комплекси, които познаваме добре от периода и началото на Втората световна война, когато Германия се разцелува със Съветска Русия, като че ли се проявяват отново. От друга страна,  Франция категорично настоява за оттеглянето на Асад, докато за Русия това оттегляне би означавало пълно фиаско. Всеки се пита, коя точно е политическата линия на Брюксел по тези две кризи. И дали изобщо имат ли ясна позиция?

За Русия е ясно - има намерение да направи всичко възможно по време на есенната сесия на ООН, на която ще присъства и Путин да се представи, като един от основните противници на тероризма и да използува това, за да изчисти образа си и да излезе или поне намали изолацията.

Уравнението на европейския мир

и просперитетът става очевидно много сложно за недалновидните и неадекватни структури в Брюксел. И все пак – добре, че ги има и НАТО, и САЩ. Както се оказа добре, че ги имаше САЩ по време на Втората световна война, която забъркаха европейците, които и сега май са се оплели като пате в кълчища и търсят оправдание за своите недалновидни грешки, но там където всъщност им помагат.

Каква борба с тероризма ще се води заедно с Русия, след като тя просто е на страната на едната от терористичните групировки, тази на Асад. Всъщност Асад е част от проблема, а може би и основният.