Медиите се превърнаха в основно средство за непрекъснато дезориентиране и дезинтегриране на нацията

България е в плен на олигархията! Тя е създала един фалшив политически модел на неавтентични партии. Българският елит не идва отдолу нагоре; от низините или различни обществени прослойки. Той е спускан отгоре. Налице е една формална, дирижирана демокрация.

Този фалшив поличитески модел се крепи на медийния модел. Когото пускат по медиите, той става политик и важен фактор. Която партия е непрекъснато в „ефира“, влиза в парламента. Хората до такава степен са свикнали с този фалшив политически и медиен модел, че го възприемат като „естествен“ и единствено възможен модел. Всичко извън телевизията за тях е аматьорско и несериозно.

През медиите олигархията режисира националните обществено политически дебати. Естествено, най-важните теми, касаещи прехода, никога не се дебатират сериозно в националните медии. Вместо тях олигархията пробутва фалшиви, дребни теми за отвличане на вниманието. Нещо повече! Най-важните теми вече са превърнати в своего рода комедийни. Ако някой се опита да говори по тях, примерно, за банковите фалити през 90-те години на миналия век, се превръща в палячо и обект на присмех.

През медиите олигархията непрекъснато дезориентира и дезинтегрира нацията. Буквално казано, тя е държана в „насипно състояние“. Обикновените граждани не могат да се обединят в името на общите си интереси, да зададат своите най-важни въпроси, да избутат нагоре свой неподставен елит, който да реши проблемите им. Без медии днес това е невъзможно! Или поне без подкрепата на работещите в тях. Не е възможно на национално ниво да се излезе срещу телевизиите с печатни материали.

Олигархията обаче е „нахранила“ здраво медийната интелигенция, 

както и част от останалата. Налице е съсловие, което е изцяло зависимо в своите доходи от силните на деня политици, бизнесмени, криминални типове и групировки. То никога няма да се откаже от доходите си заради интересите на нацията. То ще играе на „търсене на справедливост“, ще манкира „сериозна и отговорна журналистика“, но няма да се включи в борбата на недоволните от прехода съсловия. А на практика те са 99% от народа!

Плаха надежда за някакво противопоставяне на това статукво дава интернет. Недоволните биха могли да потърсят сближаване на позициите и евентуално някакво организиране през социалните мрежи. Това сработи прекрасно в страните, преболедували от „арабската пролет“. Младите поколения там успяха да повдигнат бунтове и да се организират в за общи действия именно през Мрежата.

Олигархията обаче не спи, пуснала е свои платени „тролове“ през няколко големи ужким рекламни фирми и „изследователски институти“ да тровят родното интернет пространство. Вероятно няколко десетки души през няколко стотин „никнейма“, ФБ профили и пр. дращят всеки ден активно според спуснатите им „опорни точки“ срещу заплащане. Основните им цели са две – да подават дезинформация и да отчайват обикновените интернет потребители, че е възможно да се „пробие“ моделът. За момента поне целта им е постигната.

Това е действителността в България! 

Който владее медите и контролира информационните потоци, дирижира политическите дебати и овладява общественото съзнание. После получава желаните изборни резултати и насочва финансовите потоци към своите обръчи от фирми. Част от печалбите ги реинвестира в медии и така до...

Докато олигархичният политически и медиен модел все пак накрая се продъни. Рано или късно по-активните недоволни граждани ще намерят начин да се обединят, да привлекат на своя страна част от медийната интелигенция и да стигнат до политически и изборен пробив. Ако се появи само една автентична, гражданска партия и успее да влезе в парламента – настъпва краят на първият етап на прехода. Етапът на ограбването, наричан още и „първоначално натрупване на капитали“.