Светослав Божилов, в. ДневникНеотдавна QS World University Rankings изхвърли Софийския университет "Св. Климент Охридски" от класацията на първите 700 университета. Същевременно става известно, че висшето училище дължи на държавата към 45 милиона лева. Кризата в университета се развива едновремено в няколко посоки и носи сериозни рискове за функционирането на институцията. Обединени от идеята, че СУ се нуждае от дълока промяна в управлението си, икономисти, бивши членове на Настоятелството, социолози, образователни експерти обсъждат възможностите за решаване на тежките проблеми. Дискусията е организирана по граждански път, но главно от представители на катедрата "Социология" на университета. "Дневник" ще помести мненията. Днес редакцията представя изказването на Светослав Божилов - банкер, финансист, учредител на фондацията "Комунитас", която подпомага образованието.
Одити за управлението, организацията на работа и икономиката на университета
Решението на проблемите на Софийския университет опира до програмни мандати на новите ректори и до система, през която да се следи изпълнението на поставените цели.
Трябва да се направи сравнение с няколко западни и централноевропейски университета, да се сравни общата ситуация по различни елементи като информационно обслужване, например, и други. Нужно е да се започне от одит на управлението на имотите. Ръководството на университета, в чието настоятелство участвах, не прояви интерес към подобни проверки.
Трябва да се мине през одит на разходите за всичко, за каквото се сетите - ток, чистачки...
И да се стигне до одит на процесите вътре в самия университет.
Тези одити, може би десетина на брой във всички посоки, са необходими. Трябва да се проверят икономиката, управленските структури, административната система на функциониране, приемът на студенти, всичко, което може да подлежи на такива проверки, а оттам да следват прости указания какво да се прави. Одитите трябва да се подновяват всяка година и да се казва: прогрес има и е толкова, регрес има и е толкова. Тези заключения трябва да станат част от оценката на ректорското ръководство.
Може да се направи вътрешен одитен комитет, който да е независим. Такава практика има в много университети.
Да се раздели научното и административното управление
Разделението трябва да е по много ясен начин. Това може би изисква промяна на статута на управителните тела на университета. Би трябвало икономическото управление да има по-силна независимост да постига инвестиционните си и икономически цели. Това говори опитът ми - докато бях в настоятелството, възражението на ректора често пъти беше "Това не мога да го прокарам, защото факултетите ще ме бламират". Т.е. ако има желание да се промени нещо, трябва и възможност то да се случи, защото като те бламират за всичко...
Промяна на икономическата логика
на функциониране на факултетите и на самостоятелните звена в университета
Логиката трябва да се смени, защото има абсурдни примери. Факултети имат най-различни опции да правят бизнес, било заради площите, с които разполагат, заради месторазположението си, било защото имат специфични знания, които лесно могат да се интегрират към бизнес. Химико-фармацевтичният факултет, например, през фармацията може да получава огромни пари, стига да има желание и вътрешна организация с централното управление на университета, с ректората. Същото важи за информационния, както се казва в момента, същото важи и за биологическия факултет, биотехнологиите, най-вероятно - и за правния факултет, за физическия факултет.
Но както разбирам, според вътрешна наредба само 20 % от прихода остава за факултета, ако прави някакъв бизнес. Това е точно обратно на истинската логика. Това е абсурдно. Поради тази причина няколко факултета, с чието ръководство ми се е случвало да разговарям, се отказват, защото разходите ще бъдат за тяхна сметка, а от приходите 80 % ще трябва да дадат някъде.
Сливане на факултети
Има очевидна необходимост от сливането на факултети. Има факултети с дефицити по 3-4 милиона лева, а са в сгради, които са на голяма площ, и са с по 150 преподаватели с десет студенти на годината. Това положение произвежда ... дефицит. Има няколко такива факултета. Има и няколко, които са на плюс.
Сливането на близки по характер факултети в единно ръководство, в едни сгради, освобождаване на другите сгради за други цели, било за даване под наем, или за правене на нещо друго е очевидно решение, както и намаляване на хората, които да работят. Това в рамките на година - две може да промени нещата.
Ключовият въпрос - как да се убеди университетската общност в крайната необходимост от реформи
Убедеността в нуждата от реформи е от ключово значение. Защото дори ръководството да поиска някаква промяна, може да бъде бламирано заради начина на взимане на решения. Общността трябва да е съгласна, че икономиката на университета трябва да стигне до нулата, а оттук нататък проектите, които държавата финансира, биха давали допълнителни възможности.