Размишления за експертизата на едно ексченге

Гледах тази сутрин интервюто на Антон Хекимян с една достопочтена дама от Видин. Изумително интервю. Поводът – зверския побой, нанесен на прабаба и от един рецидивист. Има ги по цял свят. Но в нашия случай уникалното е, че след като полицията го хваща го пускат, защото нямало достатъчно доказателство, че той е извършителят. Независимо от факта, че при първоначалното задържане извергът е направил самопризнания, от които впоследствие се отказва. Нямало отпечатъци в дома на пострадалата. И то при положение, че той вършал из цялата къща, обърнал я наопаки в търсенето на плячка. А правнучката свидетелства, че тези полицаи дори не са сторили мерак да изследват местопрестъплението. Е, от къде да дойдат отпечатъците, или каквито и да е улики. Неее! В този момент те са се отдали на възмущение, че някой посяга на привилегиите им. Това ангажира вниманието им, а не отвратителното престъпление. Какво тук значи някаква си баба.

 Не бих ви занимавал с тази история ако не беше се случило нещо неразбираемо за мен след интервюто. Следващият участник в предаването направо ме потресе. Да коментира случая Хекимян беше поканил последния шеф на прословутото Шесто управление на ДС, небезизвестния бизнесмен Димитър Иванов. И започна една... Ексченгето на пурпурния комунистически плащ се развихри. То не бяха думи на възмущение, то не беше лавина от съвети, поднесени с апломб и със самочувствието на приносител на истините от последна инстанция.

 Спомням си, че не толкова отдавна нейде из информационните сайтове в интернет бяха ни информирали за съдбата на последния палач от времето, когато смъртното наказание още не било отменено. Ами занаят... Убивал човека и не изпитваше никакво неудобство от това. Как няма някой като Хекимян, та да го изтъпанчи този човек пред телевизионната камера, та да ползва неговата експертиза във връзка с някое убийство. Та случката с Димитър Иванов е с подобно съдържание. Знаете ли колко разбити живота могат да се наброят в България като резултат от дейността на любимото му Шесто.

 И още нещо си спомням. Познавам едно друго ченге от това Шесто. В момент на пиянско откровение то се похвалило, че напускайки кадровата служба  в ДС. си взел само една папчица.  Златна папчица. Щяла да го храни докато е жив. А и за децата му нещо щяло да остане. Не, не си мислете, че милионите на Димитър Иванов са плод на подобни папчици. Не твърдя това – опазил ме господ! Но пък знае ли човек?