Петък, 13-и

Би могло да стане във всеки друг ден. Тъкмо на него обаче пострадаха двама свидетели по известно у нас дело. Единият не е вече сред живите, а другият се бори за живота си.

В първите часове след този ден ислямисти извършиха координирани атентати в Париж и отнеха живота на над 150 човека. Хора, които не познават. Хора, попаднали в обсега на дресирани убийци, за които никакви случайни и произволно избрани жертви не са проблем.

Ислямска държава злорадо си призна отговорността и спести евентуални препратки на френските разследващи органи към примерно „неизвестен извършител”, ”битова свада” или „хлъзгава настилка”. В лицето на Франция Европа плати кървава цена. Обещават й тази цена да не е единствена. Ясно е, че Европа е въвлечена във война на собствената си територия от ислямски фанатици, организирани вече в държава, която вече не им е достатъчна и те протягат пипала към ред, правила и цивилизация, изстрадани и постигнати през вековете.

Не знам дали Ислямска държава си има герб, но ако още си няма, вероятно земното кълбо под съответния й символ няма да противоречи особено на истината. В историята прецедент за това вече има – гербът на СССР. Някои държави органически отхвърлят възможността на света да съществуват различни от тях такива – с друг тип управление, държави демократични, държави, в които индивидът е ценност и правата му се зачитат, а не е само семенце в хаван и върху него да чука държавният чук.

В началото на 21-ви век на територията на цивилизования, развит и обединил се свят изригва за пореден и с намерение за непоследен път нецивилизованото средновековие, развяващо и натрапващо религията си. Помежду терористичните си протуберанси в уредената европейска общност, то приижда заплашително в нея или събужда за действие населяващите я маси, демонстративно отказващи да се интегрират.

Колкото и недемократично да звучи, но ситото за толерантност е може би време драстично да се стесни, преди през него в сърцето на Европа да изригне още терор, какъвто перманентно се подготвя. Ислямска държава не може да бъде превъзпитана и цивилизована по еволюционния път, извървян от Европа. Тя просто трябва да бъде разрушена като Картаген. И стига с тия леви и либерални лиготии. Джордж Буш – младши го скъсаха от подигравки. Тъп бил. Може би не именно тъп, но какъв е днешният американски президент. Грешка било нахлуването на САЩ в Ирак. За мен по-скоро грешка беше прибързаното оттегляне на САЩ от Ирак. След оттеглянето избуя бацилът ИДИЛ.

Години след кончината на президента Рейгън и на министър-председателя Тачър наблюдаваме отстъпление от завоювани територии. По тяхно време СССР се спомина и от паяжината му имаха възможност да възкръснат за свой самостоятелен живот държавите от Източна Европа. Всяка от тях се възползва от това по различен начин. Една от тях избра почти да не се възползва. Затова за нея петък, 13-и, ще е всеки ден, в който за пореден път ще е спъната и пратена в забвение някоя реформа – съдебна, конституционна, за допускане на електронно гласуване, в МВР и т.н.

„Кой ще ви пази белия автобус?” е въпрос, който бетонира нерегламентираното съгласие между власт и полиция срещу гражданите, дръзнали да протестират за нещо си някога и за каквото да е. Т.е. – ще ви пазим от каквото и да е и на каквато и да е цена, но не ни пипайте привилегиите.

Година и нещо бяха необходими гражданските протести да доведат до оставката на правителството на Орешарски. Един – два протеста на полицаи бяха достатъчни да откажат правителството – алтернатива на Орешарски, да се откаже от реформи в системата.

Всеки един такъв отказ от реформи за нас ще е петък, 13-и.